Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция

Снощи започнаха честванията и тържествата в Копривщица, посветени на 149 години от обявяването на Априлското въстание.

Днес ще бъдат положени венци и цветя на гроба на Тодор Каблешков. След това ще бъдат открити официално тържествата за обявяването на Априлското въстание. В тях ще се включат над 160 самодейци, които ще пресъздадат епизоди от въстанието.

На тържествата са поканени председателят на Народното събрание Наталия Киселова, министри и заместник-министри, народни представители, кметове на общини в района. Председателят на парламента Наталия Киселова ще участва в официалната церемония пред Паметника-костница на априлци на площад „20 април“.

В празничния 1 май 2025г., четвъртък, от 11.00 часа, пред паметника на Васил Петлешков в Цар Симеоновата градина ще се състои общоградско честване по повод навършването на 149 години от избухването на Априлското въстание.

Датата 20 април, в която въстанието избухва в Копривщица преждевременно, е паметна в българската история, когато нашите предци се вдигат срещу цяла империя в името на едно – свободата.

Макар действията им да не водят пряко до нея, въстанието остава в историята като един от най-ярките примери за себеотрицанието и храбростта, на които е способен българина. Въпреки че е неуспешно, въстанието представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Честването в Пловдив се реализира по инициатива на Община Пловдив, като част от Културния календар на града с участието на учениците от Основно училище „Васил Петлешков“ – Пловдив, заедно с Комитет „Родолюбие“.

Тази година се навършват 180 години от рождението на патрона на училището – Васил Петлешков – виден деец на българското националноосвободително движение, аптекар, лекар и търговец. Роден в Брацигово, той се посвещава на революционната дейност и създаването на таен революционен комитет. Активно подготвя въстанието, набавя оръжие и организира местните въстаници. На 21 април 1876 г. обявява Априлското въстание в Брацигово. Въпреки героичната съпротива, градът е обсаден и на 5 май е принуден да се предаде.

Васил Петлешков е заловен и подложен на жестоки мъчения, но не издава никого. Умира на 8 май 1876 г., непоколебим в предаността си към делото. Остава завинаги запомнен с думите си „Сам съм, други няма!“.

След края на патриотичния рецитал, подготвен от възпитаниците на ОУ „Васил Петлешков“ – Пловдив, ще бъдат положени венци и цветя в знак на почит пред паметниците на Васил Петлешков, Георги Сава Раковски, Христо Ботев, Душо Хаджидеков и Найден Геров, които се намират в Цар Симеоновата градина.

Априлското въстание е организирано от Гюргевския революционен комитет, а избухването му е преждевременно. Въпреки че е неуспешно, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение. Днешните оценки са, че въстанието, макар и незавършило с военен успех, постига друга своя основна цел – политическата, тъй като народният бунт за независимост намира силен отзвук в Западна Европа и особено в Русия.

Въстанието е подготвено в разстояние на едва няколко месеца, с което се обясняват неуспехите в организацията и хода му. Решението за въстание е взето от отделни радикално настроени български дейци. То не е подкрепено от нито една външна сила и в крайна сметка е резултат от усилията на неколцина апостоли. По-сериозна подготовка за бунт била извършена само в IV и I окръзи.Единствено в IV окръг под ръководството на Георги Бенковски била създадена постоянно действаща въстаническа милиция, контролираща подготовката за въстание.

Трескавата подготовка правела впечатление на местните мюсюлмани и на османските власти. Сигурна информация за „предприятието“ обаче те получили едва след Оборище от участник в събранието извършил предателството – Ненко Терзийски от с. Балдово. От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище бил изпратен конвой от заптиета, които да арестуват подстрекателите на „мирната рая“. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци нападнали и прогонили с оръжие полицията. Мюдюринът бил убит, а в градчето била установена революционна власт. Под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който изминал 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа. Точно преди Панагюрище, конят на преносителя на кървавото писмо издъхва от натоварването.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското въстание. Това избързване с десетина дни изненадало комитетите и повлияло негативно на цялата революционна акция.

То обаче било наложено от самите обстоятелства. Предателството заплашвало с провал грижливо изградената организация, както и психологическата подготовка на народа за отчаяни и решителни действия.

Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на комитетски дейци в другите окръзи, светкавично мобилизиране на нередовни турски части (башибозук) и дислокация на военни подразделения във всички по-големи български градове.

След обявяването на въстанието властта в Панагюрище била поверена на Военен съвет, още известен като Привременно правителство начело с Павел Бобеков. Окръгът бил разделен на 2 района, като Волов и Икономов заминали за източния (Копривщица, Клисура, Карлово).

Със своята конна „хвърковата чета“ Бенковски ръководел западния, вдигайки на оръжие будните български села Мечка (сега Оборище), Поибрене, Баня и др.На 20 април въстава и Старосел. На 22 април в Панагюрище тържествено била обявена свободата и било осветено знамето на Райна Княгиня. Друга чета, командвана от Орчо войвода, действала против башибозуците в Стрелча и околността ѝ.

Дотогава движението се развивало възходящо, но още от първите му дни срещу въстаниците се изправил многоброен и добре въоръжен противник.

Към въстаналите райони скоро били насочени и редовни части (низам), командвани от висши офицери и генерали, както и мобилизирани „редифи“ (запасняци) от Одрин, Цариград, Ниш и др. Срещу 8 – 10 хиляди зле въоръжени, разпокъсани и неопитни въстанически сили били хвърлени над 80 000 души башибозук и 10 000 редовна армия, снабдена с артилерия. Силите били наистина неравни.

Още на 26 април под напора на 2000 души под ръководството на Тосун бей паднала Клисура, а Карловско въобще не успяло да въстане. Лагерът на Еледжик, въпреки отчаяната съпротива, бил разгромен на 1 май от редовна турска войска и башибозуци командвани от Хасан паша, а стеклите се в него българи, вкл. жени и деца, били зверски избити. На 30 април Хафъз паша превзел и опожарил самото Панагюрище, а Копривщица се спасила от разорение с цената на голям откуп.

На 2 май е превзета Перущица от два табора войска с артилерия под командването на Решид паша, на 4 май Ахмед ага Барутанлията с около 5000 души превзема Батак и избива зверски местните жители потърсили убежище в църквата.

Брацигово пада на 7 май след пристигането на редовна войска командвана от Хасан паша след близо триседмична тежка обсада. Защитата на Брацигово е най-добре организирана от всички въстанически пунктове, брациговци разполагали с повече от 18 черешови топчета и на няколко пъти предприемали смели атаки срещу заобикалящите ги османски сили.

Отделни въоръжени групи от Средногорието успели да се оттеглят към Балкана, а стотици жени, деца и старци потърсили спасение в околните гори. В най-критичните дни въстаниците били затруднени и от неочакваните дъжд и сняг.

Въстанието обхваща почти цялата Западна Горнотракийска низина и Северозападните Родопи, където се създават, макар и за кратко, свободни въстанически територии. В районите на Троянския и Тетевенския Балкан се изтеглят почти всички чети от Средногорието и I рев. окръг и тази част на Балкана става свидетел на разгрома им и избиването на бунтовниците.

От 95 въстанали села и градчета, във въстанието участват едва около 10 000 мъже, въоръжени с огнестрелно оръжие. Прибързаното обявяване на въстанието, подготвеността на османските власти за евентуален бунт след Старозагорския опит за въстание и след Босненско-Херцеговинското въстание, крайно недостатъчното снабдяване с оръжия и не на последно място неопитността на апостолите, тяхната несъгласуваност и пълната липса на международна заинтересованост, обясняват краткия и кървав край.

За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Според българската историография загиналите са около 30 000 души, докато според външни изследователи бройката на жертвите е не повече от 15 000 души. Руският консул в Одрин Алексей Церетелев смята, че по време на въстанието са разрушени около 200 села с общо население повече от 75 000 души, част от които са избити, а други са прогонени.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.

Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на единадесетата Руско-Турска война, довела до Освобождението на България.

Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската Освободителна война.

Априлското въстание е едно гигантско постижение на българската нация, което изиграва и ролята на катализатор за последвалата Освободителна война, с която се слага край на османското робство на българите.