"Бюджетът на Министерството на отбраната за 2026 г. за работна заплата е по-голям с 60 милиона спрямо този за 2025 година. Всички видяхме бюджета на кабинета "Желязков" до какво доведе, затова дори не бих искал да го коментирам. По-важното е, че в предложения от нас няма намаляване на доходите на нито един от военнослужещите, нито един от цивилните държавни служители или пък на тези по трудов договор. Намаление на заплатите няма да има".

Това заяви в интервю за "24 часа" министърът на отбраната Димитър Стоянов.

От думите на Стоянов стана ясно още, че заплатите за военните се замразяват за 2026 година, но автоматизмът за изчисляване на заплатите трябва да бъде запазен. 

"Факт е, че този механизъм привлича хора в Българската армия и за първи път некомплектът слезе надолу. Ние говорим вече за 20% некомплект, а не за 22-24%. Факт е обаче, че това решение беше прието по популистки подбуди, без необходимия финансов разчет. Такъв автоматизъм първо беше изработен за МВР и след това за Министерството на отбраната. Даже в отговор на Министерството на финансите съм изпратил становище, че не съм съгласен с промени в Закона за отбраната и въоръжените сили автоматизмът да отпадне. Но финансовото положение на страната не го позволява към момента. Точно затова аз съм предложил да не се отменя, а да се замрази за тази и следващата година", коментира министърът на отбраната. 

Той обясни, че само преди две седмици правителството прие план за нарастване на разходите за отбрана до 5% от БВП до 2035 г. Това показва волята на правителството за модернизация на българската армия. Този план беше изработен изключително бързо, съгласуван с Министерството на финансите и тези стойности не са пожелателни. Те са заложени твърдо и ние ще ги следваме. Въпросът по-скоро е да успеем да оползотворим всички средства за модернизация в срок, посочи Стоянов. 

По думите му военното министерство трябва да има подготвени проекти, които да реализира навреме.

"Дотук успяваме. Преди няколко дни подписах договора за 3D радарите и остава единствено ратификацията му от Народното събрание. Подготвяме договори за закупуване на гаубици, за противовъздушна отбрана. Работим с изключително високо темпо и хората ще видят честото ни присъствие в Народното събрание, за да защитаваме всеки един от тези проекти", увери военният министър. 

Димитър Стоянов отчете и други придобивки за българската армия, като машините "Страйкър" и закупуването на F-16. 

"Аз като министър смятам, че имаме нужда от втора ескадрила изтребители, втора модернизирана механизирана бригада, още нови бойни кораби. Българската армия има огромни нужди, тъй като тя беше неглижирана години наред. Едва през 2018- 2019-а стартираха процесите на модернизация, и то след няколко съвета за национална сигурност, свикани от президента Румен Радев. Тогава стартира големият проект за самолетите, проектите за корабите и на по-късен етап и за бойните машини. България има нужда от втора ескадрила самолети. Една не е достатъчна", настоя Стоянов. 

По думите му желанието обаче е едно, действителността е коренно различна. На този етап в новата инвестиционна програма, която разработваме с хоризонт до 2035 г., няма да видите втора ескадрила, изтъкна военният министър. 

Той увери още, че правителството ще продължи да поддръжа МиГ-29 и Су-25 дотогава, докато може. 

"МиГ-29 в момента носи бойното дежурство. Колкото и някои да не ги харесват, колкото и да говорят, че са съветски, стари, това са български самолети, които служат на България. Трябва да се знае, че профилът на изтребителя е различен от профила на авиатора, който нанася удари по земни цели. В момента нашите пилоти, които се обучават на F-16, се учат за бой въздух-въздух, не за нанасяне на удари по земни цели. Това ще отнеме допълнително време и аз не виждам до 2030 г. да имаме пилоти, подготвени за удари по земни цели. Разбира се, поддръжката и на Су-25, и на МиГ-29 е много трудна. Скоро ще обявим обществена поръчка за ремонт на двигатели на МиГ-29", обобщи Димитър Стоянов. 

Той коментира и военната помощ за Украйна. Димитър Стоянов обясни, че България е предоставила 13 пакета военна помощ. "Ние сме дали достатъчно много въоръжение, което е определено за такова с отпаднала необходимост за българската армия. Има обаче лимити какви количества трябва да поддържаме за резерв на армията ни. Аз лично не бих си позволил да сляза под тях. Законите трябва да се спазват", призова министърът на отбраната.

Той отчете, че една значителна част от парите, които е получила България за даването на военна помощ на Украйна, са отишли за покриване на държавен дефицит. "По тристранната сделка сме получили 400 млн. лв. за Министерството на отбраната, но в края на 2025 г. са спрели отпускането на половината от тях. Тоест част от тези пари са насочени точно за покриване на държавния дефицит. Най-вероятно се е целяло да се постигне 3% дефицит. Не обвинявам никого за това, споделям факти", отбеляза военният министър. 

Той изтъкна, че България се стреми да направи обектова охрана на въздушното пространство. "Искаме да закупим оборудване за кинетично въздействие срещу безпилотни летателни апарати и за радиоелектронна борба. Но плътна стена срещу дронове, това е невъзможно на този етап. Най-малкото, защото технологиите изпреварват нашите желания и възможности, допълни Стоянов. 

Според него войната в Украйна показа необходимостта от мобилизационен резерв. 

"Определено имаме сериозни проблеми. Имаше работна група и са предложени три варианта. Но към момента ние не можем да си позволим финансиране. Най-малко тежащият на бюджета вариант е колегите от ДАНС, от МВР, от службите да бъдат част от мобилизационния резерв. За съжаление, при съгласуване с тях предходното ръководство на Министерство на отбраната е отчело, че няма желание от останалите министерства да се включват към мобилизационния резерв. Определено е проблем и отново търсим варианти", каза още Стоянов.