Разяснителна кампания ще успокои страховете на хората

Независимо че датата за приемането ни в еврозоната бе отложена с една година - за 1 януари 2025 г., още в края на тази година подготовката ще бъде напълно завършена. А до месец започва обсъждането на финалния вариант на Закона за еврото.

Това гарантираха в Деня на Европа - 9 май, изпълнителната, законодателната и местната власт, бизнесът, синдикатите, работодателите и представители на потребителите. В Гранитната зала на Министерския съвет всички те препотвърдиха ангажимента си за бързото приемане на еврото у нас.

Повече от пет часа продължи дискусията на тема “Ролята на организираното гражданско общество в процеса на присъединяването на България към еврозоната”. Организира я Икономическият и социален съвет. А гости от Хърватия и Латвия споделиха опит от практическото въвеждане на общата европейска валута.

До края на настоящата година след одобрение от правителството в парламента ще влезе за приемане и проект за промени в Закона за БНБ. Министерството на икономиката и иновациите

ще разработи инструкция към фирмите как да въведат общата европейска валута

Комисията за финансов надзор ще изготви система за тестово предаване на отчети в евро още преди настъпването на определената дата за практическото му въвеждане в България.

Участниците в конференцията потвърдиха още, че половин година преди реалното въвеждане и една година след това

цените ще бъдат обявявани в евро и в левове, за да има контрол от всички

Комисията за защита на потребителите ще поддържа специален сайт за цените и ще провежда широка разяснителна кампания.

Лично председателят на Народното събрание Росен Желязков пое ангажимент депутатите да приемат законодателството, което гарантира влизането ни в еврозоната.

В България има достатъчно сериозни аргументи и сериозно мнозинство от гледна точка на политическата конструкция, която дава увереност, че ако изпълним всички критерии, ще можем да се похвалим със завършването на евроинтеграционните процеси, израз на които е приемането на еврото, категоричен бе Желязков.

Че институциите действат в синхрон, увери и вицепремиерът Атанас Пеканов: Щастлив съм да видя представители на всички ключови институции в страната. По този начин можем да уверим българските граждани, че те гледат в една посока. Пеканов призова

забавянето с 1 година да се превърне в позитив,

като се обясни на хората и на бизнеса какви са ползите и защитните механизми. И бе категоричен, че подготовката за приемането на еврото не е спирала.

Въвеждането на еврото е фундаментална промяна, която ще донесе на страната ни множество икономически възможности, ще подпомогне по-бързо икономическото ни развитие, а това е пътят за по-добър живот на всеки български гражданин, заяви заместник-министърът на финансите Методи Методиев. Обясни, че въпреки отлагането на датата за присъединяването на страната ни към еврозоната служебното правителство продължава работа за членство с ускорени темпове. Но подчерта, че наред с техническата подготовка трябва да се изпълнят и Маастрихтските критерии, чрез които се оценява номиналната конвергенция на България, а на този етап

усилията трябва да се концентрират към овладяване на инфлацията

Затова Методиев настоя за консервативна фискална политика, която освен за въвеждането на европейската валута е важна и за стабилността на икономиката ни.

И властта, и бизнесът, и синдикатите бяха категорични, че за гражданите въвеждането на еврото ще бъде по-пасивен процес. Банковите ни сметки, спестяванията, кредитите, задълженията ще бъдат автоматично превалутирани, цените ще бъдат предварително изписани в двете валути, парите в брой, теглени от банкомати, или получаването на ресто ще бъдат в евро.

Споделяйки своя опит от пътя към присъединяването, експерти от Хърватия, Литва и Латвия акцентираха върху развитието на икономиката след приемане на еврото.

Хърватия се присъедини на 1 януари 2023 г. в еврозоната и Шенген, припомни Паула Летунич, старши съветник на министър-председателя на страната. Тя бе категорична, че този акт е направил родината ѝ част от Европейския механизъм за стабилност, а икономиката на Хърватия, подобно на българската, е била свързана с еврото още преди приемането му.

Летунич даде пример, че почти 60% от износа на Хърватия е бил свързан с еврото, а 75% от спестяванията и повече от половината кредити са били в евро преди присъединяването.

“Около 75% от нашия външен дълг беше деноминиран в евро”, посочи още тя. Подчерта обаче, че важна роля за присъединяването към еврозоната е изиграла политическата стабилност в Хърватия.

По време на членството в еврозоната няколко пъти се увеличиха заплатите,

каза Инга Ругиниене, президент на Конфедерацията на синдикатите в Литва. Тя подчерта, че минималната заплата днес в страната е 840 евро, а средната – 1947 евро. Очаква се и минималното, и средното възнаграждение да нараснат още догодина, като така се постига баланс между увеличението на цените и ръста на заплатите. Ругиниене препоръча синдикатите да работят с правителството, за да се избегнат страховете на работещите, както и да не се допуска само заради промяната на валутата бизнесът да вдига неоснователно цените.

А Инезе Степина, представител на Конфедерацията на работодателите в Латвия, добави, че членството в еврозоната е било цел за страната още при присъединяването към Евросъюза.

Въпросът не беше дали, а кога, каза тя и уточни, че формалната подготовка е започнала още в края на 2005 г.

Кауза и основни приоритети за българския бизнес са членството на България в еврозоната, в Шенген и в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, категоричен бе и Станислав Попдончев, заместник-председател на Българската стопанска камара. По думите му продължаването на ожесточен политически дебат за ползите и предизвикателствата от въвеждането на еврото е безполезено и дори вредно.

Трябва да отговорим само на един въпрос - защо България трябва да е част от еврозоната възможно най-скоро, и сме длъжни да го направим на разбираем и достъпен език, категоричен бе попдончев.

Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет: Ако сме в еврозоната, може да ипотекирате апартамент в Шумен, за да тегли детето ви кредит в Берлин

- Има ли символика в провеждането на такава сериозна дискусия точно на 9 май, Деня на Европа, г-жо Русинова?

- Денят на Европа е един от символите за това, че България е избрала пътя към икономически растеж и добри доходи на хората. Аз съм израснала при социализма, в друго време, и за мен влизането на България в ЕС беше една огромна стъпка, една мечта, която за много хора от нашето поколение стана факт. Ние отгледахме децата си във време на различни възможности, свободно пътуване в Европа, да могат да учат в престижни колежи и университети и да могат да работят където пожелаят. Остава ни да направим една последна стъпчица, за да влезем в еврозоната.

- Какво ще ни донесе тази малка “стъпчица”, за да я извървим?

- Често влизането в еврозоната се обяснява като “да влезем в клуба на богатите”. Не е важно толкова това, че ще влезем в един клуб, а това, че ще получим много и различни възможности. И е време да спрем да спекулираме със страховете на хората, защото не съм чула французи или германци да са недоволни от еврото. Да, това е един преход и е нормално да има притеснения. Нашата роля като икономически и социален съвет е да дадем възможност институциите да обяснят какво ни предстои, хората да могат да си задават въпросите, защото в този преход има неясноти.

- Неяснотите най-често са под формата на страх от намаляване на доходите и увеличаване на цените…

- Да, наистина, много хора се питат дали и как това ще повлияе на доходите ни, как ще спре спекулата на цените. Убедена съм, че на тези въпроси би трябвало да се отговаря не само с негативизъм. Едва ли много хора си дават сметка, че ако детето им, което учи в Германия, реши да остане да работи там и трябва да тегли кредит, за да купи първото си жилище в Берлин, родителите му в Шумен ще могат да ипотекират апартамента си. Това са приносите на еврозоната.

- Какви са очакванията ви на ниво икономика, бизнес? Икономическият и социален съвет има обширен доклад за ползите и рисковете от въвеждането на еврото.

- Вярвам, че туристическият, банковият, изключително много други сектори, които са тясно обвързани с живота ни в Европа, ще се развиват много по-добре. Чисто експертните оценки в доклада ни показват как икономиката ни, отвързвайки се от валутния борд, ще увеличи потенциала си да догони Европа. Всичко това ще обсъждаме не само днес, защото въпросите на хората трябва да получават ясни отговори.

Иван Мишетич, председател на Икономическия и социален съвет на Хърватия: В Хърватия днес никой не помни, че преди 6 месеца сме смятали в друга валута

- Как се случи при вас това, което ние се каним да направим, г-н Мишетич? Всички следихме инфлацията в Хърватия.

- Еврото е третата валута, която приемаме от 32 години насам. И няма едно-единствено доказателство, и то, въпреки че приемането на еврото стана в момент на висока инфлация, промяната на валутата да е допринесла за увеличаването ѝ. От гледна точка на бизнеса еврото даде много повече сигурност на износа. Защото има репер, бенчмарк, по който се равняват. И накрая виждаме дали сме достатъчно конкурентни и къде трябва да поправим нещата, за да станем още по-конкурентни.

- Кои институции би трябвало да положат най-големи усилия, за да убедят хората в ползите и да разсеят страховете им?

- Разбира се, необходима е политическа стабилност и приемственост. Накратко, германците биха казали сътрудничество, съвместна работа, за да се помогне на обществото. А ролята на медиите в случването на подобни събития е много голяма. Трябва да се обясняват на простичък език на обикновените хора елементарни неща. Защото както у нас, така и у вас има застаряващо население, което не иска да излезе от зоната си на комфорт. Това е малко предизвикателно, но благодарение на технологиите за две седмици успяхме да се справим с новата валута. Сега през май дори никой не помни, че сме смятали с друга валута преди 6 месеца.

- Какво е отношението на “старите” членове на еврозоната към новаците? Има ли снизхождение, неприязън?

- Не. Това е едно семейство и когато се роди ново дете, всички го обичат и го гушкат - всичките негови братя и сестри. Защото по този начин еврозоната се разширява. Конкурентоспособността между континентите расте. Не говорим за България или Хърватия сами за себе си, говорим за Европа, защото общото е по-важно от единичното. И новите членове обогатяват както себе си, така и тези, които са вътре, така и самата еврозона. Чуваме много “добре дошли” , усещаме се много добре приети.

Нина Стоянова, подуправител на БНБ: Кредитни преводи вече се изпълняват за 10 секунди

Вече работим по няколко паралелни проекта със срок за завършване до края на тази година. Единият приключи, в резултат на което клиентските кредитни преводи се изпълняват за по-малко от час, а незабавните кредитни преводи, които вече се предлагат по над 90% от клиентските сметки в страната, се изпълняват в рамките на 10 секунди. До края на 2023 г. се очаква да приключи проектът за присъединяване на оперираната от “Борика” към услугата на Евросистемата за сетълмент на незабавни преводи в евро TIPS, с което ще се осигури възможност за банките в страната да предлагат и незабавни преводи в евро. Работим и за присъединяване на Депозитаря на държавни ценни книжа в БНБ и на “Централен депозитар” АД към платформата за сетълмент на ценни книжа, което ще ги направи  достъпни за инвеститорите от ЕС. 

Мария Минчева, заместник председател на  БСК: Продуктът в магазина за 10 лв. няма да стане 10 евро, а ще остане 5

Бизнесът няма нужда да бъде убеждаван за приемането на еврото, той отдавна е “за”. Ние настояхме за организирането на този форум, за да се отговори на практическите въпроси и опасения на хората, защото витаят какви ли не страхове. Предварително, още преди въвеждането на еврото, трябва да създадем на  хората  усещане за спокойствие. Всяка промяна е съпътствана от страх. Пенсионерите се притесняват ще се намалят ли пенсиите им, работещите - ще се намалят ли заплатите им, ще растат ли цените.  Но аз искам да попитам - сега, като имате 100 лева и ги обмените в банката по фиксирания курс, колко евро ще имате?  50, а не 100, нали? Заплатата ще стане толкова, колкото е в момента, само че в евро. А ако един продукт в магазина струва 10 лева, той няма да стане 10 евро, а си остава 5 евро.

Атанас Пеканов, вицепремиер: Доходите ще растат по-бързо, а цените - по-бавно

Влизането в еврозоната ще ни превърне от една малка, отворена, но и самотна страна, която може да бъде под ударите на  финансовите пазари, в страна с втората най-използвана валута в света - еврото. Ставаш част от една силна банкова и финансова система. Това носи по-малки разходи за лихви, което до момента може и да не е било важно, но сега, когато се очаква те да растат, ще е равнозначно на спестени милиони и за държавата, и за всеки отделен човек. Ще се привлекат и инвеститори, защото те търсят не само ниски данъци, а  стабилна   икономика и финансова система, които са част от тази на еврозоната. Уверен съм, че институциите работят усилено. Онова, което трябва да засилим, е комуникацията с обществото. Хората трябва да погледнат към опита на Хърватия, Латвия, за да са сигурни, че доходите растат по-бързо, а цените по-бавно, когато си част от една по-голяма икономическа и финансова система.  

Пламен Димитров, президент на КНСБ: Вижте Литва - влезе със 758 евро средна заплата, 6 г. по-късно тя е 1579 евро

Синдикатите винаги сме били за влизане в еврозоната. Знам, че инфлацията в България е малко по-специфичен фактор и той ни препъна да влезем от 1 януари 2024 г. Като синдикати гарантирам, че доходите не само няма да се намалят, когато се получават в евро, но ще догонват по-бързо европейските. Доказателствата са в опита на Хърватия и прибалтийските държави. През 2015 г. Литва влиза със средна заплата 758 евро, а през 2021 г. тя вече е 1579 евро. В Латвия средната заплата продължава да расте, а в Естония за 10 години ръстът е близо 85%. Напълно възможно е, ако приемем еврото през януари 2025 г.,  минималната работна заплата у нас да бъде поне 500 евро, а средната - поне 1000 - 1100 евро./24 часа