За президента на Русия Владимир Путин дългът е като "таралеж в гащите", пише The Moscow Times. Преживял кризата от 1998 г., основната му цел след идването му на власт през 2000 г. бе да намали задлъжнялостта на държавата. Първата му задача тогава бе да изплати по-рано заемите към Международния валутен фонд, а малко след това и средствата, които Русия плащаше още от времето на Съветския съюз.

Този февруари Путин заяви, че кешовите резерви на Русия са толкова големи, че страната може да покрие външния си дълг изцяло. Сега страната минава на ново ниво.

Съотношението на нетния руски публичен дълг към брутния вътрешен продукт отново е негативно - за първи път от налагането на западните санкции през 2014 г. Това се дължи на растящите резерви в злато и чуждестранна валута, пишат руските медии.

Публичният дълг включва външния и вътрешния дълг на правителството, регионите и общините. Към 1 август общият държавен дълг е бил 16,2 трилиона рубли ($248 милиарда), или 15 процента от брутния вътрешен продукт. Той се равнява и на приходите на правителството от данъци. Сумата, която държавата има в депозити в централната банка е 17,6 трилиона рубли към същата дата, или 16,2 процента от брутния вътрешен продукт.

Така Русия би могла да покрие целия си дълг, използвайки само депозитите.

Москва увеличава покупките на злато и резервите си в последните години в опит да предпази икономиката си от американските санкции. Но макар големите резерви да помагат за предпазване от финансови рискове, те могат да намалят икономическия растеж, посочват анализатори.

Изданието посочва, че кампанията на Русия за намаляване на дълга им сурова цена. "Затягането на коланите", което идва с него, не помага за развиване на икономическия потенциал на страната. Анализатори посочват, че Москва може да увеличи дъгла си с още 50 процента, като това няма да заплаши финансовата ? стабилност. Средствата можеше да бъдат използвани за повишаване на растежа и за прекратяване на стагнацията, казват от Sberbank. /money.bg