На климатичната конференция на ООН в Дубай беше постигнато безпрецедентно съгласие между 196 държави за "справедлива трансформация" на въглищата, петрола и природния газ, съобщи министърът на околната среда и водите на България, Юлиан Попов, в студиото на БНТ.

Той подчерта, че решението на конференцията означава глобален консенсус за отказ от фосилните горива и това е голямо постижение в контекста на борбата с климатичните промени.

По думите на министъра, България играе водеща роля в Европейския съюз по отношение на изграждането на соларни централи извън своите граници, като финансира и управлява такива проекти в различни страни по света. Въпреки това, той изрази мнение, че България е закъсняла с планирането и реализацията на глобални отказа от фосилните горива.

Министър Попов смята лично, че след 2030 година в България би било абсолютно недопустимо да се изгарят въглища, въпреки че формалната дата за излизане от въглищата за страната е поставена за 2038 година. Той подчерта необходимостта от бързи и решителни действия за прехода към по-чисти и устойчиви енергийни източници.

Мминистърът коментира и въпросите, свързани с управлението на отпадъци в България. Той призна, че проблемът с отпадъците все още не е решен удовлетворително на национално равнище. "Не сме въвели всички необходими системи за обработка на отпадъците, което ни пречи да намалим депонирането до 10% от общото количество отпадък", посочи Попов. Той акцентира върху важността от въвеждането на цялостен цикъл на рециклиране и нова употреба на стари компоненти, както и развитието на пазар за отпадъци.

Относно качеството на въздуха, министър Попов съобщи, че са взети мерки за увеличаване на глобите за големите замърсители на околната среда. "Тази седмица вдигнахме глобите за замърсяване с решение на Министерския съвет. Това е мярка, която трябва да бъде въведена отдавна, в контекста на инфлацията, тъй като глобите не са актуализирани от 2011 година", обясни той. Министърът подчерта своя ангажимент за по-нататъшното увеличаване на глобите, като изрази мнение, че те трябва да отразяват реалните щети, нанесени на околната среда.