Родената в България кирилица безспорно има своето бъдеще в дигиталния век, заяви държавният глава Илияна Йотова. Тя откри днес в София третия Международен форум за кирилицата под надслов "Духовното наследство в дигиталния век", съобщават от пресцентъра на президентството.

В изказването си пред участниците и гостите на форума Йотова подчертава значението на думите и словото. "Думите, които изричаме, чертаят пътя ни един към друг, с тях общуваме, те формират света и мирогледа ни и чрез тях обичаме и враждуваме", посочва президентът и допълва, че думите свързват вековете. "С писаното слово човечеството не забравя своето минало и рисува бъдещето си. Едни и същи думи ни служат още от изворите на нашата държавност, та до днес, когато пак с вездесъщите думи разговаряме с изкуствения интелект", коментира Йотова.

"Преди време се заехме с делото да върнем темата за българистиката в дневния ред на България и в световен мащаб", отбелязва тя и припомня първите две издания на конференцията за кирилицата, инициирана от нея в качеството ѝ на вицепрезидент. Акцент на събитието през 2022 г. под надслов "... И ний сме дали нещо на света" е приносът на българската държава за създаването и разпространението на кирилицата и за мисията ѝ да свързва Изтока и Запада. Темата на провелия се през 2024 г. втори Международен форум за кирилицата е "Азбука. Език. Идентичност", а фокусът - върху значението на славянското наследство, неговото опазване и разпространение в съвременния свят, както и ключовата роля на България за създаването на третата християнска цивилизация - славянската. Днешният трети форум е най-сериозното опровержение за гибелта на кирилицата, която някои нечестиво и недобросъвестно предричат, подчертават от президентството.

"Водят ни паметта и традициите на българската душевност, приели сме го за наша мисия по кръв и съвест към първоучителите - св. св. Кирил и Методий, към учениците им равноапостолите Климент, Наум, Горазд, Ангеларий", отбелязва Илияна Йотова за посветените на кирилицата форуми. Тя изтъква, че трябва да се чуе високо гласът на древната славянска култура, да се чуе по света гласът на българистиката и на българския език. "Повече от всякога имаме нужда да говорим за безценното им духовно наследство, а чрез него и за нашето бъдеще", коментира Йотова. "Наша грижа е да пазим българския език и българистиката. Да ги развиваме и популяризираме особено сега, когато дигиталният свят ни свързва за секунди", заявява президентът.

Гордото ни завещание от славната почти 14-вековна история на България са азбуката и езикът, които ни отличават, посочва Йотова. "Езикът е нашата привилегия, онзи безценен камък, който трябва да пазим", посочва тя и припомня съществената роля на България в Европа. "Кирилицата се роди тук през IX и X век от спасеното дело на учениците на Светите братя Кирил и Методий. Тя не само послужи да се преведат църковните книги на разбираем език, но формира и цялата последваща писменост, литература и свобода на изразяването", отбелязва държавният глава и добавя, че затова е изключително важна мисията да разпространяваме историческата истина, че България е родината и пазителят на свещената кирилица. "Че за нас, българите, тя е основа на езика, родовата ни памет и националната ни идентичност. А за Европа, Азия и света има съществен принос както в автентичната славянска книжовност, така и за съжителството и уважението в културното многообразие", допълва президентът и изтъква, че форумът за кирилицата не строи прегради, а показва колко важно е се уважава различието, защото то е богатство.

"Буквите, писмеността, грамотността най-силно изразяват човеколюбието в свят на дълговечни конфликти и войни. Той е не само ценност, но и жизнено необходима потребност", подчертава Илияна Йотова. Според нея международното участие на събитието показва, че уважението към културата на идентичността в един глобален свят, особеното чувство за суверенитет са живи. "Днес на света му трябват непреходни стойности, в името на които да намерим съгласие и най-важното смисъл за следващите векове", заявява тя.

Държавният глава отбелязва още, че през тази 2026 г. се отбелязват 1080 години от успението на Св. Йоан Рилски - небесния покровител на българите. Затова вторият ден на международната конференция ще се проведе именно в Рилския манастир. През 2026 г. се навършват и 120 години от рождението на акад. Дмитрий Лихачов - популярния руски хуманист, опознал из основи славянската култура и поставил българската книжовност на най-висок пиедестал в световната книжовност. "Културата - това са светините на народа и на нацията. Тя е крехка, пазете я!", цитира негови думи Йотова.

В официалната церемония по откриването на форума са участвали служебните министри на образованието и науката Сергей Игнатов и на културата Найден Тодоров, председателят на БАН чл. кор. д.х.н. Евелина Славчева и директорът на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" доц. д-р Калина Иванова. Първият ден на международния форум е съпътстван с две изложби - авторска екранна визия за духовното наследство в "Родината на кирилицата" и фотоколекция за престижната световна сцена на Националния дворец на културата, който тази година чества 45-ата си годишнина

Събитието се организира от държавния глава и се провежда под егидата на Националната комисия на България за ЮНЕСКО, със съдействието на Министерството на образованието и науката и с подкрепата на Българската православна църква. Тази година във форума участват учени от БАН и от български университети, както и лектори от Германия, Италия, Полша, Румъния, Унгария, Казахстан, Китай. Темите касаят азбучните войни в славянския свят, езика на медиите, цифровизацията на старопечатните издания през XXI век. Двама дванадесетокласници от Националната гимназия за древни езици и култури пък са представили своите виждания за кирилицата и изкуствения интелект. Форумът разширява географския обхват на дебатите и с проучвания за кирилицата в Китай и за съвременната кирилска писменост сред тюркоезични народи.