Забрави ли СДС своите основатели?
Няма бъдеще без история.

Господин Станев, ще почете ли СДС паметта на Любомир Собаджиев?
Тя е почетена. Изпратили сме съболезнователна телеграма.

Според интервю с Елена Костова, именно Любомир Собаджиев е човекът, който вкарва Иван Костов в политиката. Потвърждава ли се старата максима, че революцията изяжда децата си?
За Иван Костов и кой го е вкарал в политиката, трябва да попитате Елена Костова, нямам намерение да коментирам нейните или на когото и да било думи... А за максимата, за която ме питате – светът се променя, държавата се променя, нашият град също се променя. Като че ли, хората живеят с една илюзия, че един политик може да оправи нещата. Смешно е да се смята, че някой може сам да пусне Корабостроителницата или, че някой може сам да намали безработицата във Варна. Вече не може да се върне и предишното състояние на нещата във Варна, просто живота си върви. Това, за което аз се боря, е да се даде възможност на хората в днешно време да се научат, как да просперират и да оцелеят при тези условия. Друго, свързано с този въпрос, е, че едва ли има държава като България, която да не цени личностите си. Може би увлечени от желанието си да приковават постоянно погледите на медиите и на обществото върху себе си и своите изявления, политиците се поддават на изкушенията да казват лоши неща един за друг и личностите от обществения живот. На мен ми се струва, че така, за да се задържи вниманието на медиите и обществото, ние политиците се увличаме в това да се очернят хора, като Собаджиев. Повярвайте ми, времето доказа обратното.

Защо според вас СДС, като политическа сила, и медиите свързани със СДС, нямат мнение по въпроса за историята на партията – сякаш всичко започва и свършва с Иван Костов?
Това са въпроси, на които, каквото и да отговоря ... в самия въпрос се съдържа неприязън към СДС. Не съм съгласен с това, че СДС не иска да се обърне към историята си или че не се обръщаме назад и не знаем какво е било. Не се говори за това, защото настоящето е много тежко. Защо трябва да разказвам за историята на СДС, когато аз се вълнувам само от едно – за плащането тока, на водата, за наема на жилището си? 70 % от хората работят, за да изкарат пари, с които да платят тези три неща и малко храна. Защо трябва да мисля за други неща, когато моето призвание е да мисля за хората сега. Не съм съгласен с правенето на дребни стратегии и схващания, които вместо да се обясняват от политиците и от медиите, ние се стремим да очерним някого. Този модел аз не го харесвам. Аз като политик трябва да обясня нещата на вас, а вие на хората още по-разбираемо, за да им стане по-лесно. Дали ние, политиците, и вие, медиите, правим това за хората, на този въпрос обществото ще отговаря.

ДНЕС +

---

Още по темата четете тук.