20-годишният доброволец Светослав Димитров пострада при пожара в Сакар планина, докато се опитваше да спасява другите и да гаси пламъците. Той беше настанен в Университетската болница „Свети Георги“ в Пловдив с опасност за живота и 75% изгаряния по тялото.

„Вярата ме държеше да не се откажа. Имаше момент, в който исках всичко да свърши. Това беше, когато се събудих в болницата. Нямах желание за абсолютно нищо”, каза той пред Нова ТВ.

Той сподели, че се е включил в гасенето на огъня, след като пожарите горели в продължение на няколко дни. „От нашето село всички жители помагаха в гасенето. Два дни се борихме да потушим огъня. В селото не бяха дошли пожарни автомобили, имаше четири водоноски, с които хората поливаха животните. Бяхме около 50 души срещу 3-4 пожара”, обяснява още Светослав.

Последното, което младият мъж си спомня е, че той е върху върху цистерната и полива вода, когато огънят го обгръща. „Нямам спомен как са ме спасили. Успял съм да изляза от огъня лазейки. Имах 75% изгаряния по тялото”, добавя Светослав.

За Светослав най-важни са децата, на които е треньор по футбол в Свиленград. Той разказва, че лекарите не му позволявали да чете писмата от децата от футболния отбор, за да не се разклати психическото му състояние. „Всеки ден чаках да разбера, че тези хора ме чакат и че трябва да се боря за тях. Не исках да идват, за да не ме виждат в това състояние. Целият бях бинтован като мумия”, казва още младият треньор.

Предстоят му още няколко операции – на ръката и на врата. „Много млад загубих баща си, знаех, че трябва да се боря сам. След инцидента вярата ми се засили още повече. Като се събудих в болницата си спомнях ситуации, които не са се случили”, споделя Светослав.

Най-голямата му мечта е някой ден да стане треньор на „Левски”. „Няма нищо невъзможно в този живот”, смята Светослав.