В около 850 населени места има аптека, а в останалите от общо 5000 такава няма

Всеки трети българин няма аптека наблизо. Най-засегнати са възрастните хора в малките населени места, където достъпът до лекарства е сериозно ограничен.

От Института за пазарна икономика отдавна алармират за този проблем и работят по свой проект, за да разберат как хората в малките населени места, в които няма аптека, си осигуряват лекарства и за да се срещнат с тези, които стават герои по неволя, защото буквално носят здраве на нуждаещите се.

В края на 2024 година фармацевти се обявиха против приетия на първо четене в парламента закон, свързан с продажбата на лекарства чрез вендинг автомати извън помещенията на аптеките. Идеята дойде от партия "Възраждане", които са вносители на законопроекта в Народно събрание. От бранша обаче смятат, че предложението би могло да доведе до неконтролируемо разпространение на медикаменти без лекарска консултация. Работещите в аптечната мрежа заплашиха с протест, ако се стигне до продажба на медикаменти чрез вендинг машини.

Вендинг машини за лекарства като заместител на аптеките - това предвижда законопроект, който да осигури денонощен достъп до медикаменти без рецепта. Предложението предизвика недоволството от страна на фармацевтичния бранш.

"Лекарствата не са вафли. Лекарствата са специална стока. Тя изисква необходимостта от консултация със специалист, каквито специалисти са фармацевтите. Що се отнася до държавното финансиране на мен не ми стана ясно кой точно ще ги купува тези автомати, кой ще купува лекарства. Държавни служители ли ще ги зареждат? Кой ще носи отговорността", коментира Любима Бургазлиева, председател на регионалната колегия на Български фармацевтичен съюз - Бургас.

Близо 2 млн. души в България не могат просто да отидат до аптеката, защото най-близката такава е на непосилно за тях разстояние. В 18 общини няма аптека.

"За последната година броят на аптеките се увеличава малко. Има няколко общини, в които преди не е имало аптека, но вече има. В тези общини живеят малко хора. Големият проблем не е вече това, че в общината няма аптека, защото те са 18 от 265. Проблемът е, че в множество населени места, в които живеят хора, няма аптека и няма никакви изгледи такава да бъде открита".

Това обясни пред БНР старши икономистът от ИПИ Петя Георгиева, като уточни, че в около 850 населени места има аптека, а в останалите от общо 5000 такава няма.  

"В над 4000 населени места няма аптека. Голяма част от тези населени места са наистина такива с малко население. Въпреки това обаче това са възрастни хора, които живеят там. Това са доста обезлюдени местности, цели области има, в които имаме демографски проблем, в които няма млади хора. Достъпът до лекарства за тези хора е крайно ограничен".

Когато няма аптека в населеното място, се намира някой човек, който на собствена воля събира рецептите на хората, пътува до аптека, купува и им ги носи, посочи Георгиева и заяви, че искат това да се промени:

"Не искаме тези неща да се случват стихийно и от нужда, а просто да има ясни регулации – как лекарствата могат по-лесно да стигнат до хората".

Тя подчерта, че проблемът не е само с липсата на аптека, но и с липсата на най-различни видове социални и други услуги.

По думите ѝ такива процеси на намаляване на населението се наблюдават и в други държави. Но никъде хората не са оставени сами да се оправят с такъв тип проблеми, изтъкна Петя Георгиева.

Според нея решения съществуват, но за момента законът не ги позволява. От ИПИ предлагат 3 неща:

"Първо – когато е налична електронна рецепта, да може пациентът да я изпрати до аптеката, магистър-фармацевт да му подготви лекарствата и да ги върне обратно с куриер при пациента. Истински аргументи против това предложение няма. Вторият вариант са т.нар. мобилни аптеки. И третият - помощник-фармацевтите да имат шанс да отварят филиали по малките населени места."