Пораженията по моторния кораб "Челси 3“ в Черно море сочат целенасочена атака, като е възможно плавателният съд да е бил предварително изчакван в изключителната икономическа зона на България. Установяването на произхода на дрона и на конкретния извършител обаче остава сериозно технологично предизвикателство.

"Към момента все още няма технология, която еднозначно да каже откъде идва дронът. Съществуват способи чужд апарат да бъде отклонен от полета му и пренасочен, така че дали той първоначално е бил предназначен за друга цел, може да се установи много трудно“, коментира военният пилот и преподавател по въздушно движение ас. д-р инж. Христо Станев пред NOVA.

Според него три директни попадения в един и същи плавателен съд изключват вероятността за случаен инцидент. Обстоятелството, че в района са се намирали и други кораби, които не са били атакувани, също насочва към наличието на конкретна мишена. Станев допуска, че моментът на нападението може да е свързан със срещите на високо равнище в Европейския съюз и дискусиите за финансирането на помощта за Украйна.

Експертът изрази съмнения, че при предстоящите огледи на борда ще бъдат открити цели отломки от безпилотния апарат. По думите му разследващите по-скоро ще търсят следи от взрива, които да помогнат за установяването на използваното взривно вещество.

"По-скоро няма да има отломки от самия дрон, а ще се търсят следи от взрива, за да се разбере какво взривно вещество е било използвано. Доколкото си спомням, нашите военнослужещи вече обходиха кораба и докладваха, че липсват отломки“, обясни Станев. Според него категоричното проследяване на апарата би било възможно при наличие на данни, че той е бил управляван чрез оптично влакно.

Ограничени възможности за противодействие

Българската армия разполага с ограничени възможности за противодействие на подобни заплахи, подчерта Станев. По думите му изтребителите МиГ-29, разработени през миналия век, не разполагат с необходимите технически възможности за надеждно засичане на съвременни малки дронове. Същевременно новите бойни самолети няма да могат да поемат дежурства по охрана на въздушното пространство в рамките на мисията "ер полисинг“ преди края на 2027 г.

Използването на скъпи военни средства срещу евтини безпилотни апарати е и икономически неефективно. 

"Вдигането на самолет за милиони срещу дрон за няколко хиляди е изключително скъпо. Зенитно-ракетните ни комплекси могат да въздействат, но една зенитна ракета струва много повече от самата мишена“, посочи експертът.

Той отбеляза, че във военните конфликти все по-често се търсят по-евтини начини за защита от безпилотни апарати, сред които и изграждането на специални защитни мрежи.

Заглушаването на GPS не спира всички дронове

Станев обърна внимание и на заглушаването на навигационните сигнали в района на Черно море, което по думите му достига навътре в страната чак до Велико Търново. Това създава затруднения за корабоплаването и за работата на летищата във Варна и Бургас.

Заглушаването обаче не гарантира пълно спиране на безпилотните апарати, тъй като съвременните дронове могат да се насочват и без да разчитат на GPS.

Според експерта основен проблем остава липсата на единна система за защита от безпилотни апарати и на достатъчна координация между отделните институции.

"При сегашния състав на Българската армия задачата за пълно покритие на морската граница е неизпълнима, освен ако не се изградят колективни способности и не се осигури ясна политическа воля“, обобщи Станев.