Проектобюджет на ГЕРБ за последно е бил за 2021 година. В момента сегашният се прави в коалиционен формат, допълни той

"Разумен дебат за бюджета може да има след излизането на Румен Радев от Президентството".

Това каза в предаването "На фокус" по Нова тв бившият финансов министър Владислав Горанов.

Той направи този неочакван коментар за проектосметките на държавата, които ще бъдат дебатирани идната седмица, имайки предвид вероятно, че политическата криза в България е започнала с вдигнатия юмрук на Радев през 2020 г.

Горанов смята, че по-щадящо за икономиката е щяло да бъде в бюджета да се предвиди повишаване на косвените данъци временно, а не вдигане на осигуровки. Той самият бил критичен към проектобюджета, но според него той е единствено възможният в годините на политически кризи и "левичарски" уклони.

Така всъщност Горанов коментира бюджетите, направени по времето на бившия финансов министър Асен Василев.

Проектобюджет на ГЕРБ за последно е бил за 2021 година. В момента сегашният се прави в коалиционен формат, допълни той.

Докато не свърши политическата криза, ще водим такъв тип дебати за бюджета, подчерта Горанов и обясни, че когато се съберат гласовете на ГЕРБ, БСП и ИТН и да се търси подкрепата на ДПС, защото не излизат гласовете, това означава, че трябва да се съобразяваш и да търсиш най-малкото общо кратно между всички възможни политики.

Той обясни още, че се налагат някои непопулярни мерки, които лично той като финансов министър, не би допускал.

Според него най-малко щадящо за хората би било вдигането на ДДС с 2 процентни пункта, като припомни, че такова е имало преди много години.

Горанов беше категоричен, че първият бюджет на България в евро „отчита претенциите на всички страни в коалицията”. „Има известна доза оптимизъм в приходната част, но затова пък се налагат някои непопулярни мерки, които аз като финансов министър не бих допуснал и не бих приел – например увеличението на осигурителната вноска с два процентни пункта. Ако зависеше от мен – а в случая не зависи, бих предложил промяна в косвеното облагане”, заяви той.

И припомни, че се е случвало в края на 90-те години, когато стартира правителството на Иван Костов, за една или две години да се повиши ДДС. Това според него поражда определена инфлационна тежест, но е най-щадящ от гледна точка на икономиката. „След това данъкът се върна на предишните си нива –имаше момент с 22%, след това се върна на 20%, а по-рано дори беше 18%. Концептуално разсъждавам така – по-малко тежко за икономическите субекти е промяната в косвеното облагане, когато това се налага”, подчерта той.

И беше категоричен, че е споделил това с колегите си от ГЕРБ, Но „не е срещнал подкрепа”. „Това единственият възможен днес бюджет с всичките рискове в него. Ние се движим в една кризисна инерция. Безспорно амбициите за по-голяма събираемост трябва да продължат”, подчерта той.

Според него държавата все още има буфери, въпреки политическата криза. "Като например по-малък от 3-процента дефицит от БВП. Това е възможният бюджет. Щеше да е хубаво да не се стига до промяна на данъчно-осигурителната тежест, но с всички неразумни ходове през годините - стигнахме до това, че сега трябва да се прави нещо".

Горанов заяви още, че е изпратил в САЩ всички документи след включването му в санкциите по закона "Магнитски" и се надява тази несправедливост да отпадне като бъде изваден от списъка. Той потвърди, че и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, с когото работи още от 2008 г., е говорил с американския представители по тази тема.