С историческа възстановка на последното сражение на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа на връх Бузлуджа през лятото на 1868 г. днес бе отбелязана 150-годишнината от подвига на нейните 125 войводи и четници. Възстановката се проведе за седми пореден път, този път в нея участваха 150 членове на регионални клубове на националното дружество "Традиция" от 23 различни селища в страната. В "сражението" проехтяха 3 хиляди изстрела с халосни патрони. За седми пореден път в ролята на войводата Хаджи Димитър се превъплати председателят на казанлъшкия клуб "Традиция" Николай Байнов.

На върха дойде и вицепремиерът и военен министър Красимир Каракачанов, под чийто патронаж се проведе честването. В словото си, произнесено пред паметника на Хаджи Димитър, политикът каза: "Днес отбелязваме 150 години от подвига на четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър - две велики личности в българската история, които оставиха светла диря в борбата ни за освобождение от турско робство. Днес много ни призовават да бъдем политически коректни, да не бъдем крайни, и какво ли не още. Но трябва да казваме истината такава, каквато е. А истината за тези 125 млади българи, които преминаха Дунава и след 4 епични сражения положиха костите си по Балкана, а някои от тях бяха избесени по центровете на Казанлък, Стара Загора или Русе, дойдоха да се борят не срещу някакво присъствие, те дойдоха да се борят срещу черното 500-годишно турско робство. И това трябва да бъде ясно на всички. /Тези му думи бяха посрещнати с аплодисменти от хората, дошли на тържеството от цяла България/.

Тези хора - 125 млади български мъже, минаха Дунава, за да вдигнат народа на всеобщо въстание. Това е първият голям организиран опит за повдигане на българския народ с организирани чети.

В тази чета от 125 човека има българи от всички български земи. Има българи от Македония, Куманово, Велес, Прилеп, има българи от Северна Добруджа, има българи от Одринска Тракия. Онези земи, които днес ние забравяме и забравяме българите там, може би орисани от някакви нови хоризонти. Всички тези хора, от всички краища на България, дойдоха да мрат за свободата на целокупния български народ. Те умряха за онази България, част от която днес не е в пределите на България, на съвременната ни държава и това също не трябва да се забравя.

Днес отбелязваме подвига на последната голяма група, която дава сражение с турския поробител.

Тези хора, обединени от българската идея, положиха живота си не да бъдем днес разделени, противопоставени и един друг да се гледаме накриво. Те си мечтаеха за друга България, за една България, в която ние, българите, ще бъдем единни, след като извоюваме свободата си. И това не трябва да го забравяме.

Не трябва да забравяме, че родът на войводата Хаджи Димитър продължи да дава своя принос за освобождението на останалите под турско робство етнически българи. Племенникът му Кръстьо Асенов положи живота си за освобождението на поробените българи в Македония, загивайки като войвода на чета в Егейска Македония, днес намираща се в Гърция.

Виждаме, че в тези хора няма нищо случайно. Това не са едни хаймани, това не са едни луди глави, както може би са ги наричали тогава. Това не са една авантюристи. Това са хора, възпитавани за това да отдават живота си за България. И всеки пък, когото се събираме на други подобни тържества, нека си зададем въпроса - ние почитаме тези хора, защото те пренебрегнаха личните си чувства, пренебрегнаха личните си човешки амбиции, пренебрегнаха семейство и възможност за някаква кариера и идваха да се сражават и умираха за България. Следва ме ли техния пример? Ние готови ли сме и какво сме готови да направим за България. Защото, стоейки пред телевизора и мрънкайки, обсъждайки световната политика или футбола, ние не правим нищо за България. Нека всеки един от нас, всеки родолюбив българин си зададе въпроса, ако не живота си, готов ли съм да отделя от личното си време, готов ли съм да отделя нещо свое, малко, материално, за България. Преди да искаме, трябва всички заедно да се запретнем и да изграждаме тази България заедно така, както го правеха нашите предшественици, както го направиха и тези 24 четници, които положиха тук костите си за свободата на България и на целокупния български народ".

По повод на годишнината на върха бе валидирана пощенска карта. По традиция община Казанлък раздаде и курбан - този път приготвен от 190 килограма овче месо. "Месото е повече от миналата година, защото за първи път сега организирахме и събор-надпяване на самодейни състави с патриотични и възрожденски песни под надслов "Балканът пее хайдушка песен", обясниха от община Казанлък. /24chasa.bg