„Българската индустрия е изправена пред двоен натиск – от една страна, геополитическата нестабилност в Близкия изток и войната в Украйна, а от друга – структурните предизвикателства, наложени от европейската климатична политика. Днес парламентът провежда извънредно заседание дали има кризата с горивата заради войната в Иран, но според индустрията без предвидимост и компенсаторни механизми за високите цени на енергията, рискът от износ на капитали и затваряне на производства става критичен“.

Това коментира Васил Велев, председател на общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал (и изп. директор на „Стара Планина холд“), в предаването „Бизнес старт“ на „Блумбърг“.

„Ескалацията на напрежението в Близкия изток и ефективното затваряне на Ормузкия проток изстреляха цените на петрола до нива от близо 120 долара за барел в понеделник, преди да се стабилизират около 93 долара във вторник. Суровият петрол бележи ръст от 50% спрямо началото на войната, и ако тези нива се запазят, ефектът върху крайния потребител ще бъде ръст от около 25%“, каза Велев.

„Не може да очакваме 50% ръст на горивата за крайния потребител, защото има акциз, който не зависи от цената на суровия петрол. По-скоро можем да очакваме около 25% като някакъв таван,“ прогнозира Велев.

Според Велев най-големият проблем пред българските предприятия не са директните военни действия, а наслагването на кризи и твърдата линия на Европейската комисия по отношение на декарбонизацията.

„Цената на въглеродните квоти поставя европейския бизнес в неизгодно положение спрямо конкурентите в САЩ и Азия“, коментира той

„Тази ситуация (поскъпването на горивата - бел.ред.) се наслагва към други ситуации - с много по-голяма поразяваща мощ от ракетите Tomahawk са действията на Европейската комисия. Зелената сделка трябваше да се преформатира, но не се преформатира. Цената на CO2 квотите в ЕС е с порядък – 10 пъти – по-висока от цените, ако изобщо има такива, в другите страни и континенти, с които се конкурираме. Санкциите срещу Русия допълнително ограничиха източниците и маршрутите за доставка на енергия, което допринася за деиндустриализацията на Европа и на България“, добави той.

Въпреки че България не разчита масово на природен газ за производство на електроенергия, свързаността на пазарите в региона (особено с Гърция) поддържа цените на борсата високи. Докато цената за бита е фиксирана на нива под 72 евро за мегаватчас, индустрията работи при нива над 100-120 евро.

„В целия свят битовите потребители плащат по-скъпо от предприятията. При нас е точно обратното. Това поставя под риск българската индустрия,“ посочва Велев.Реалното измерение на кризата се вижда в състоянието на енергоинтензивните предприятия. Спирането на производството в „Елхим Искра“ е илюстрация за комбинацията от загуба на рентабилни пазари заради санкциите срещу Русия и нелоялна конкуренция от държави като Китай и Турция.

„Ние загубихме най-рентабилния пазар, който имахме. Допълнителният удар дойде от нелоялната конкуренция на европейския пазар при цени, които са по-ниски от себестойността на продукцията при нас,“ обясни Велев.

Индустрията настоява за средносрочен компенсаторен механизъм, който да не се приема „на парче“ за три или шест месеца. Основното искане е за гарантиран таван на цената на електроенергията, над който бизнесът да бъде автоматично компенсиран от фонда „Сигурност на електроенергийната система“.

„Ние винаги закъсняваме и така изпускаме инфлацията. Трябва да имаме механизъм, който да се задейства автоматично, когато това се случи. Това гарантира сигурност на бизнеса, за да може той да планира“, каза той.