Днес България отбелязва един от най-светлите працници на българския дух - 24 май, Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.

Светският празник в чест на св. св. Кирил и Методий, който се развива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането.

Свързва се по традиция с училищните тържества, които са били организирани на 11 май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя.

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба за св. Иван Рилски. На следващата година - 1858 г. този ден е отпразнуван и в Пловдив с тържествена служба в църквата "Света Богородица", а след това учителят Йоаким Груев произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.

В словото си, произнесено по случай 24 май 2003 година пред Народната библиотека "Св.св. Кирил и Методий", академик И. Юхновски обаче разказва за сборник с арменски пътеписи от 1813 г., в който е открито описание от един свещеник, свидетелстващ, че на 22 май 1803 г. го завели в Шумен "на празник на писмеността на българите" и той видял "как те пели тъжни песни и после играли хоро". Така сега знаем, че първото известно ни светско честване на Кирил и Методий у нас е от преди повече от 200 години. Това е един от най-дълго честваните празници в държавата ни.

От 1863 г. 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. В София празникът бил организиран от учителя Сава Филаретов.

След Освобождението 11 май става всеучилищен празник на славянските първоучители. Тогава възниква и идеята за празничен химн. В Русе, през1892 г. Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва химна "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и Църква, се чества на един ден - 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес имаме два празника - църковен (11 май) и светски (24 май).

Денят на св.св.Кирил и Методий е един от първите официални празници на възродената българска държава, превърнал се в празник на цялостния духовен живот и днес, в светлината на традицията, празникът 24-ти май обединява минало и бъдеще, за да обогати настоящето.За официален празник 24 май е обявен с решение на 9-то Народно събрание на 30 март 1990 г.

Затварят движението в центъра на Варна на 24 май

Във връзка с тържественото честване на 24 май -  Деня на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност предстоят промени в организацията на движение на пътни превозни средства в централната част на Варна.

Затворен за движение ще бъде площад „Св. Св. Кирил и Методий” в интервала от 07:50 часа до приключване на мероприятието (около 14:00 часа) на 24.05.2026 г., както и бул. „Мария Луиза” - в частта от пл. „Св. Св. Кирил и Методий” до кръстовището с ул. „Шипка”, бул. „Владислав Варненчик” - в отсечката от кръстовището с бул. „Съборни” до пл. „Св. Св. Кирил и Методий” и бул. „Христо Ботев” - от кръстовището с ул. „Кракра” до кръстовището с ул. „Бачо Киро”.

Във връзка с провеждането на празнично шествие от 09:00 часа до приключване на мероприятието (около 14:00 часа) на 24.05.2026 г. ще бъдат затворени улици и булеварди, както следва:

1. Бул. „Христо Ботев” - от кръстовището с ул. „Кракра” до кръстовището с ул. „Бачо Киро”;

2. Бул. „Владислав Варненчик” - в отсечката от кръстовището с бул. „Съборни” до пл. „Св. Св. Кирил и Методий”;

3. Бул. „Мария Луиза” - в частта от пл. „Св. Св. Кирил и Методий” до кръстовището с бул. „Сливница”;

4. Бул. „Осми Приморски полк” - от кръстовището с бул. „Сливница” до кръстовището с бул. „Цар Освободител”;

5. Бул. „Княз Борис I” - от кръстовището с бул. „Цар Освободител” до кръстовището с бул. „Сливница”;

6. Бул. „Сливница” – от сградата на Община Варна до кръстовището с бул. „Княз Борис I”;

7. Ул. „Братя Миладинови” - от кръстовището с бул. „Осми Приморски полк” до кръстовището с бул. „Княз Борис I”;

8. Ул. „Македония” - от кръстовището с бул. „Осми Приморски полк” до кръстовището с ул. „Марин Дринов”;

9. Бул. „Владислав Варненчик” - в отсечката от кръстовището с ул. „Отец Паисий” до пл. „Св. Св. Кирил и Методий”;

10. Ул. „Македония” - в частта от кръстовището с бул. „Осми Приморски полк“ до кръстовището с бул. „Княз Борис I”;

11. Ул. „Д-р Пискюлиев” - от кръстовището с бул. „Христо Ботев” до кръстовището с ул. „Георги Бенковски”;

12. Ул. „Бачо Киро“ – от кръстовището с ул. „Русе“ до кръстовището с бул. „Христо Ботев“;

13. Ул. „Шипка“ – от кръстовището с ул. „Хан Аспарух“ до кръстовището с бул. „Мария Луиза“;

14. Ул. „Антим I“ – от кръстовището с бул. „Съборни“ до кръстовището с бул. „Мария Луиза“;

15. Бул. „Съборни“ в частта от кръстовището с бул. „Сливница“ до кръстовището с бул. „Вл. Варненчик“, пътното платно посока Централна поща.

Няма да се позволява напречно пресичане на булевардите в посочените отсечки.