„Българският посланик в Москва, както и около 40 посланици на страни, обявени за неприятелски, също не получават покани в Русия“. Това заяви министърът на външните работи Николай Милков на брифинг в МВнР, на който отчете свършеното от министерството до момента.

„Ние информирахме за препоръките, които още през март бяха дали от ЕК да се придържат към определени практики и протоколи. То се отнася до покани за посланици на две държави (Русия и Беларус - бел. ред.) по отношение на национални празници, както и неучастие на официални институции, които тези посланици организират. Тук има реципрочност - българският посланик в Москва, както и около 40 посланици на страни, обявени за неприятелски, също не получават покани в Русия. В крайна сметка решението е на НС", заяви той и подчерта, че подкрепя становището руският и беларуският посланик да не бъдат канени на откриването на 48-то Народно събрание.

„Два месеца и половина са достатъчно дълъг срок, който предполага МВнР да отчете своята дейност, това което е постигнато и не е постигнато. Следващата седмица страната ни навлиза в специфичен етап - когато служебно правителство съжителства с редовно избран парламент. Това ще предизвика съществена промяна в нашата дейност. Ние ще бъдем викани често в парламента и ще се представя през интерпретациите на различните политически партии“, коментира Милков.  

Милков междувременно отчете свършеното до момента на поставените от МВнР цели за два месеца и половина. Документите по изборния процес са придвижени, остава някои машини от чужбина да се върнат. Това е положителната новина от предварително обявения приоритет - организирането на вота зад граница.  

„Вторият ни приоритет беше участието на България в механизмите в рамките на ЕС. По отношение на ЕС, имахме две цели - от едната страна България се стремеше да е активен член, да участва в общностните политики и да бъде част от консенсуса в рамките на ЕС. Става дума особено за деликатните теми, каквито са санкциите, войната в Украйна и агресията на Русия. В този период беше приет осмият пакет санкции срещу Руската федерация. Същевременно беше важна защитата и правата на българските граждани в Украйна. Под национален интерес разбираме не само интереса на браншови организации, но и на мълчаливото мнозинство, които не могат да изкарат камиони и валяци по улиците", коментира Милков и отчита, че този "необходим баланс" е бил в крайна сметка постигнат. 

Милков посочи, че страната ни решително е осъдила ескалацията на конфликта в Украйна - частичната мобилизация, ядрения шантаж и незаконно проведените референдуми в четири украински области, изтъкна външният министър. По думите му МВнР следи за „спазването на балансите“, докато всяко  министерство прилага санкциите спрямо ресорите.

„АЕЦ "Козлодуй“ е изключително важна за България, благодарение на нея сме третия нетен износител на електроенергия в Европа", заяви Милков.

Той очерта като друг съществен въпрос този, свързан с позицията на България относно войната в Украйна, колективните подходи на НАТО, нашата хуманитарна помощ, която оказваме, както и съдействието за приемане и транзитиране на украинските бежанци. Десетки хиляди са и останали на наша  територия“, посочи той.

По отношение на НАТО, това е въпрос, който предизвиква голям интерес. Становището ни не е различно от тази на президента - ние се придържаме към консенсусния подход, това е най-сигурното средство, което НАТО има. „Ние подкрепяме членството на Украйна в НАТО, това го подкрепихме в Букурещ през 2008 г., това го подкрепихме и в Мадрид тази година, въпросът е точно по каква формула това ще се случи. Това трябва да стане въпрос на консенсус“, коментира Милков относно кандидатстването на Украйна за членство в НАТО.

„Ние работим за напредък по откритите въпроси, така че РСМ да продължи пътя си за европейско членство. Същевременно да се борим за правата на българите там и с българско самосъзнание. Ние имаме относително стабилен национален консенсус, радвам се, че това не беше активен въпрос в предизборната реторика на политическите партии“, заяви той.

Милков обясни, че са продължили работата по присъединяване на страната ни към Шенген, както и координационните дейности на министерството, свързани с „Пътната карта” за присъединяване на България към ОИСР, който е основен външнополитически приоритет на страната ни.

„Ние информирахме за препоръките, които още през март бяха дали от ЕК да се придържат към определени практики и протоколи. То се отнася до покани за посланици на две държави (Русия и Беларус - бел. ред.) по отношение на национални празници, както и неучастие на официални институции, които тези посланици организират. Тук има реципрочност - българският посланик в Москва, както и около 40 посланици на страни, обявени за неприятелски, също не получава покани. В крайна сметка решението е на НС“, заяви той и подчерта, че подкрепя становището руският и беларуският посланик да не бъдат канени на откриването на 48-то Народно събрание.