Генерирането на текстилни отпадъци е проблем, тъй като основната им крайна дестинация са сметищата. Поради безпрецедентно високите количества дрехи, които се произвеждат, консумират и биват изхвърлени, сегашният линеен модел – „вземи-направи-изхвърли“ оказва огромен натиск върху планетата – нейните ресурси, околна среда и климат.

Важният преход към модела на кръговата икономика изисква много промени в начина, по който дрехите се произвеждат, както в изградените навици на потребителите за покупка и изхвърляне на непотребния текстил. Намаляването на количеството дрехи, които имаме, както и удължаването на живота им, е най-доброто, което можем да направим.

Разделното събиране на непотребните текстилни продукти е единственият начин те да получат втори живот – отново като дрехи или рециклирани в други продукти. От цялата страна през миналата година са събрани около 7 хил. тона текстилни отпадъци. Ако трябва да кажем какво представлява това - представете си 470 тира с по 15 тона във всеки камион, т.е. говорим за голямо събиране.

Столицата генерира минимум 70% от това количество. Мога да споделя, че качеството на тези дрехи, които идват при нас, е почти равно на качеството на дрехите, които внасяме от Германия, което за пореден път доказва, че българинът се е замогнал и носи хубави дрехи”, коментира пред БНР Виктор Зарев от TexCycle. 

Той обясни също, че в страната ни се преработват около 30 хил. тона, което не е голямо количество. Освен това, една много голяма част от това количество, се изнася. Единствената фабрика за преработка на текстил се намира в района на София (в Костинброд) и около 10% от материала, който използваме за сортиране, е от района на София.    

След като хората оставят ненужните си стари дрехи в контейнерите за събиране на дрехи, минават микробуси, които събират съдържанието на контейнерите и го карат в Костинброд. От там 150 души, служители на завода, сортират дрехите като вид и като качество 20 - 50 кг и тези артикули след това се продават на пазара.

За България отиват около 50%, около 3-4% от дрехите отиват на сметището, останалите 47% се продават в чужбина - в Пакистан, Африка и страните от бившия СССР, които използват повторно текстила. От общо събраните дрехи около 13-14% се нарязват на парцали и се използват в индустрията за почистване.