Ръката на 17-годишно момче беше спасена от специалистите в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ след борба с тежка инфекция, продължила година и половина и няколко операции.

Кошмарът за тийнейджъра започва след сбиване с връстник, трениращ борба, по време на което получава счупване на двете кости на лявата предмишница. Момчето е лекувано оперативно в Хасково, като счупването е наместено и фиксирано с плаки и винтове и гипсова имобилизация за два месеца. След отстраняване на гипса се установява инфекция, с наличие на секреция от оперативната рана. Давани са антибиотици, но без резултат. Около шест месеца след инцидента пациентът постъпва за лечение в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“.

„Това, което установихме при приемането му, беше секретираща фистула в областта на едната оперативна рана. От рентгеновите изследвания се видя, че има несрастване на костите на предмишницата, с наличие на костна загуба, вследствие на инфекцията, в областта на лакътната кост“, разказва д-р Радоил Симеонов, лекуващ лекар на младия пациент.  От взетите проби за микробиологично изследване специалистите от Лабораторията по микробиология на болницата изолират наличието на опасна бактерия (Stafilococcus Aureus.)

След консилиум в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се взема решение детето да се лекува с двуетапна техника на Маскуле. Лечението е осъществено от екип в състав д-р Радоил Симеонов, доц. д-р Георги Георгиев (началник на клиниката) и д-р Атанас Панев. На първия етап се отстраняват имплантите от костите и се извършва щателно почистване на всички възпалително-изменени тъкани, вкл. кости. Костният дефект (липса на костна тъкан), образуван в следствие на възпалението, се замества с т.нар. антибиотичен спейсър. (Изделие от полиметил метакрилат, натоварено с антибиотици, които се излъчват постепенно в огнището на инфекцията и предпазват костта от последващо скъсяване.) Незарастналите кости се фиксират с външен фиксатор.

Постоперативно сe прилагат антибиотици спрямо микробиологичното изследване за срок от два месеца.

На втория етап от хирургичното лечение поставеният антибиотичен спейсър се отстранява и липсващата костна тъкан, около която вече няма инфекция, се замества с костен присадък.

„Съществуват различни начини за справяне с проблемите на костната загуба – автотрансплантация с кост от друго място от същия пациент, с донорски материал от тъканна банка, със синтетични костни заместители и др.   Съвременен аспект от лечението на подобни случаи е използването като костен заместител на основата на биологично активно стъкло, на което се спряхме ние“, разказва д-р Симеонов.

Предимството от използването на този материал е, че освен механичното заместване на костния дефект, биологичното стъкло променя локалната среда, като създава неблагоприятни условия за развитието на микроорганизми, в същото време се интегрира в костната структура и спомага за оздравяването на костната загуба.

„Счупванията на костите на предмишницата като цяло са предизвикателство за лечение пред хирурзите, занимаващи се с травматология. Възстановяването на анатомичните съотношения между лакътната и лъчевата кост е ключово за добрата функция на горния крайник. Едно от най-неприятните и проблемни за лечение усложнения след счупвания въобще, е незарастването (псевдоартроза), още по-тежко е, когато има наличие и на инфекция. Персистирането на хронична бактериална инфекция може да доведе до  ампутация на крайник и дори смърт“, категоричен е д-р Радоил Симеонов. Ето защо добрата диагностика и предоперативното планиране са ключови за успеха на интервенцията.

Шест месеца след втория етап от хирургичното лечение рентгенографски се установява пълно зарастване на счупванията и запълване на костния дефект. Функциите в лакътната и гривнената стави са възстановени. Въртеливите движения на предмишницата и ръката обаче, за съжаление, ще останат трайно ограничени.

***

Поглед в бъдещето

Редица центрове по света, включително и в България, работят активно в изследването на средства за справяне с костната загуба. Интерес представляват мезенхимните стволови клетки и тяхната роля при лечението на големи костни дефекти. В един от тези проекти на БАН, който се разработва по Национален фонд научни изследвания, участват и част от лекарите от Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Някога, напред във времето, лекарите ще могат да изработват индивидуални костни присадки, изготвени чрез 3D принтиране от биологично съвместими материи, дори от клетки. На този етап обаче темата е на етап експериментални разработки и подобни техники не сe прилагат в клиничната практика.