Със 141 гласа "за", 32 "против" и 24 "въздържал се" Народното събрание прие на второ четене Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход.

Поправките бяха одобрени на две четения в рамките на едно заседание в нарушение на правилника на Народното събрание, защото "Възраждане" обяви, че иска да направи предложения за промени между двете четения. Подобно действие не се прави за първи път, но накара опозицията да сравни "Прогресивна България" с предходните управляващи и да припомни, че заради подобни действия Румен Радев в качеството му на президент е налагал вето.

ПБ получиха единствено подкрепата на ПГ на ДПС. Законопроектът първоначално беше внесен за разглеждане на първо четене, но депутатът от "Прогресивна България" Стефан Белчев предложи той да бъде гласуван след това и директно на второ четене.

От парламентарната група на "Възраждане" възразиха срещу процедурата и обвиниха управляващите, че нарушават правилника на Народното събрание. Според тях, когато има постъпили предложения между първо и второ четене, двете гласувания не могат да бъдат обединявани.

С приетите промени държавата вече ще може да упражнява пряк контрол и надзор върху търговията с нефтопродукти, а не само върху дейности, свързани с производството, преработката, съхранението и транспортирането им.

Измененията бяха внесени от "Прогресивна България", след като миналата седмица Конституционният съд (КС) отмени разпоредби, приети от предходния парламент, които уреждаха възможността за назначаване на особен търговски управител в обекти от критичната инфраструктура.

Според обявения за противоконституционен текст досега държавата можеше да назначава особен управител практически във всички дружества, извършващи съхранение, транспорт или търговия на едро и дребно с нефт и горива. Според поправките сега особеният управител може да поема контрола само на обекти от критична инфраструктура.

Тези обекти са включени в списък - част от постановление №181 на Министерския съвет. В него до днес присъстваха само две от дружествата на "Лукойл" в България:

-"Лукойл Нефтохим Бургас", което управлява рафинерията в Бургас

- "Лукойл България", което управлява веригата бензиностанции в България и е собственик на тръбопровода за пренос на горива от Бургас през страната.

С решение на правителството от сряда постановлението е изменено и в него влизат и другите две дружества, които можеха да попаднат под санкции:

"Лукойл Ейвиейшън България", което се занимава с доставки на керосин;

"Лукойл България Бункер", което се занимава с доставки на корабно гориво.

Въпросните две дружества се занимават именно с търговия и заради тях се наложиха спешните поправки в закона и решението на кабинета. Според вносителите:

"Лукойл Ейвиейшън България" има 85.71% пазарен дял като оператор на наземно обслужване на софийското летище, а за това в Бургас делът е 90%;

"Лукойл България Бункер" е основно дружество при зареждането с корабно гориво на плавателни съдове в България както в пристанищата на Черно море - Бургас и Варна, така и по река Дунав.

Вносителите обясниха, че след решението на Конституционния съд тези две дружества излизат от контрола на особения управител и ако не бъдат приети въпросните поправки, те ще се върнат под управлението на компанията майка "Лукойл Интернешънъл", която е сред санкционираните от САЩ и Великобритания дружества срещу агресията на Русия в Украйна.

Според юриста на "Демократична България" Надежда Йорданова дори и с тези поправки функцията на особения управител е твърде разширена и би трябвало да се добавят текстове, които да уточняват в кои случаи той следва да поеме контрол.

Според нея този подход дава "неограничена власт на Министерския съвет да избере кои обекти да включи като критична инфраструктура" и попита по какви критерии държавата ще решава кои бензиностанции са част от критичната енергийна инфраструктура, на което не получи отговор.

По-рано през деня премиерът Румен Радев заяви, че новият закон е необходим, за да се гарантира нормалната работа на рафинерията в Бургас и тя да не бъде поставена в ситуация, при която санкциите срещу Русия да засегнат дейността ѝ.

Решението на Конституционния съд постанови, че няма достатъчно правно основание за назначаване на особен управител в две дружества на "Лукойл“ в България - "Лукойл Ейвиейшън България", която извършва зареждане на самолети с гориво, и "Лукойл - България Бункер", която доставя корабни горива. И двете компании се занимават основно с търговия на нефтопродукти.

Досега действащият закон позволяваше държавен контрол само върху обекти, които преработват, съхраняват или транспортират нефт и нефтопродукти. С новите текстове се предлага обхватът да бъде разширен и към дружествата, които извършват търговска дейност с такива продукти.

Според управляващите промяната ще даде възможност на България да предприема временни мерки за защита на обществения интерес и енергийната сигурност, включително спрямо компании, които имат ключова роля за снабдяването на вътрешния пазар.

По време на дебатите лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов обвини премиера Румен Радев, че следва политиката на предишното управляващо мнозинство - ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС, по отношение на рафинерията в Бургас. Костадинов напомни, че като президент Румен Радев наложи вето върху закона на управляващото мнозинство за "особения управител".

"Четем доводите на Румен Радев от неговото вето и ни атакуват за това", каза той. 

От своя страна бившият енергиен министър Жечо Станков от ГЕРБ заяви, че законопроектът на ПБ е абсолютно еднакъв с този на предишното мнозинство за фигурата на "особен управител" в "Лукойл". По думите му е променена само една дума. 

"Гледаме текстове, които са изцяло в подкрепа на това, което предишното правителство свърши. Изменяте една думичка вътре", каза той.

По-късно последва отговор от страна на депутата от ПБ Слави Василев, който директно се обърна към "Възраждане": 

"Възраждане" не се спряха цяла сутрин да обясняват как днес Радев взимал друго решение. Ако прочетете мотивите на президента Радев за налагането на вето, то е защото съдържа несъвършенства, които КС констатира. Ние сме последователни - президентът тогава и премиерът днес, и групата на ПБ взима решение съобразно това, което ГЕРБ направиха тогава - законопроект с дефицити. За да можем днес да го поправим и държавата да има необходимия надзор и "Лукойл" да не попада под санкциите. Недопустимо е да се отнасяте така към законопроект, който цели да съхрани икономическия суверенитет на България. Моля за сериозно отношение и да престанете да се упражнявате по президента Радев, защото, ако не е той - нямате какво да кажете. Къде е президентът Радев, къде сте вие?", каза той.

"Едните ни казват защо говорите с "Литаско", а другите - защо не говорите с "Литаско". Това го оставяме. По-важното, което беше дъвкано от самото начало на дебата, е следното - ветото на президента през ноември месец беше именно заради огромните правомощия, които бяха дадени на особения управител. Това беше едно от първите неща, за които говорихме и този закон го бяхме разисквали преди два месеца. Тогава направихме промени - спахте ли, какво правихте? Днешните промени са крайно необходими, за да избегнем това, което може да се случи още в началото на следващата седмица - а именно попадането под санкции на две от компаниите на "Лукойл". И който не го разбира, се прави на глупав", аргументира се от своя страна председателят на ПГ на ПБ Петър Витанов. 

Дебатът успя силно да изостри отношенията между управляващите и опозицията като почти се стигна до физически сблъсък между народните представители. 

Депутатите отхвърлиха предложението на "Демократична България" на всеки шест месеца да бъде преразглеждана необходимостта от особения управител и да се проверява дали все още продължава да има нужда от него, "за да не узурпира държавата оперативното управление на съответното дружество".

Депутатите не приеха и предложението на "Демократична България" особеният управител да е повече от един човек. Според Надежда Йорданова тогава управлението може да бъде поето от компания, а не само от един човек, но в комисия представители на икономическото министерство изразиха резерви за взимането на решения.

В началото на юни новата власт назначи нов особен управител на дружествата на "Лукойл" в България - Евгени Симеонов, който смени бившия директор на приходната агенция Румен Спецов.