Инициативата за създаване на транспортен коридор "Запад-Изток" по направление Италия - Албания - P Македония - България и свързването му със страните от Кавказкия регион и Близкия Изток е подета през 1990 г. и регламентирана с Протокол от среща на министрите на транспорта на България, Република Македония и Албания, проведена в София на 19-20 ноември 1991 г. Към тази инициатива впоследствие се присъединяват Италия и Турция, а на по-късен етап и Гърция.
Съгласно решенията на втората Общо-европейска конференция на министрите на транспорта /Крит, 1994 г./, препотвърдени от третата конференция в същия формат /Хелзинки, 1997 г./, коридор № VІІІ е включен в системата на Общоевропейските транспортни коридори.

Значението на Общоевропейски транспортен коридор VIII нараства след сключването на Основната многостранна спогодба за международен транспорт за развитие на коридора Европа - Кавказ/1998г./, т.к. трансконтиненталната връзка Европа - Коридор № VIII - Азия осигурява най-пряката транспортна връзка от Южна Европа и Средиземноморието към Кавказ, Централна Азия и Далечния Изток.
Главно направление на Общоевропейски транспортен коридор № VIII - Бари/Бриндизи - Дуръс/Вльора - Тирана - Кафасан - Скопие - София - Пловдив - Бургас/ Варна.

Коридорът е интермодален и се отнася до пристанищата, пътищата, железниците, летищата, когато е целесъобразно, и комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури, включващи помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по горния маршрут. Направлението на коридора гарантира неговото взаимодействие с още три общоевропейски транспортни коридора. На българска територия Коридорът се пресича или се свързва пряко с трасетата на коридори IV, IX и X, като трасетата на коридори VIII и IV съвпадат в участъка София - Пловдив, а същият участък представлява директно продължение на коридор X по направлението Ниш - София - Пловдив - Истанбул.
На територията на Р Македония, при Скопие, коридорът се пресича от основното трасе на коридор № X.

Общата дължина на Общоевропейски коридор № VIII е между 1220 и 1350 км, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. На българска територия дължината на пътната част на коридора е 631 км, а изградената железопътна част - 747 км. Това означава, че около 52% от пътната инфраструктура и над 55% от железопътната инфраструктура на коридора са на българска територия. Същата е изградена и е в експлоатация. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 км.

За формиране на правната рамка на сътрудничеството между страните, заинтересувани от развитието и експлоатацията на Коридор VIII - България, Република Македония, Албания, Гърция, Турция, Италия и Европейската комисия, е подготвен Меморандум за разбирателство за развитието на Общоевропейски коридор № VIII, който ще бъде подписан на 9 септември 2002 г. в Бари.

Меморандумът е рамков документ, който изразява добрата воля на страните да работят съвместно и координирано за развитието на Коридор № VIII. Неговата основна цел е стимулирането на регионалното сътрудничество при развитието на транспортната инфраструктура, за нейното ефективно и пълноценно приобщаване към Трансевропейската транспортна мрежа.

Меморандумът предвижда договорености относно общите технически правила, които ще бъдат прилагани при развитието на транспортната инфраструктура по протежение на коридора, обмена на информация за извършените проучвания, етапите на изграждане на инфраструктурата, мерките за улесняване преминаването на граничните преходи, рамковите условия за участието на частния сектор при развитието и експлоатацията на Коридора.

За координиране на съвместните дейности, предвидени в Меморандума за разбирателство, ще бъде създаден Управителен съвет, съставен от представители на участниците. Управителният съвет ще определя и критериите за финансиране и строителство на Коридора.

ДНЕС +