След като прави юбилейни ретроспективни изложби в Стара Загора и София, където живее понастоящем, известната ученичка на Дечко Узунов Дора Кънчева (1926) дойде и във Варна за представителната си колекция в Градската художествена галерия “Борис Георгиев”.

Г-жа Кънчева показва 80 свои платна, правени от 1967-а до към края на 90-те, разположени в салоните на първия етаж на Градската галерия, като специално за варненската публика са подредени и пейзажи от варненския плаж и Балчик.
С Варна и морето я свързва най-вече нейният съпруг, който е родом от морската столица, където семейството гостува почти всяка година. Макар вече да има известни проблеми с очите Дора Кънчева още не е захвърлила четката и впрочем въобще не й се иска да го прави. “Все още много ми се рисува”, сподели художничката, която наскоро е участвала в пленер в Созопол.

Като млад художник Кънчева е много продуктивна и рисува по две големи платна на ден. “Работех с много голяма енергия, не знам откъде ми идваше тази сила”, каза тя на пресконференцията в Градската галерия. Освен, че рисува много, Дора Кънчева следи и съвременните тенденции в изобразителното изкуство и се стреми да настига младите талантливи автори, вследствие на което се появява и серията й “Видения”, част от която също може да бъде разгледана в настоящата експозиция.

Сега обаче е и малко поуплашена, че си е загубила времето, отдавайки цялото си внимание на изкуството. Споделя максимата, че “Изкуството е огнена стълба на син фон”, но съветва младите от време на време да спират изкачването си по тази стълба и да се разсейват, въпреки че, по думите й, сивотата на живота без изкуство поглъща всичко като пороен дъжд, за какъвто си спомни тъкмо във Варна преди години.
Ретроспективната, юбилейна изложба в морския ни град е 35-ата в кариерата на Дора Кънчева. Централно място в експозицията е отделено на работата й “Среща в ателието” (на Борис Денев), правена през 60-те, от която лъха известна ирония и наивизъм, напомняща може би малко за Цанко Лавренов или един Русо-Митничаря например. В колекцията могат да се видят и няколко портрета – на Ружа Маринска, на съпруга й Иван Кънчев, един автопортрет.

Могат да се видят и няколко по-ранни работи, с които на младини Дора Кънчева отдава почитта си към Ван Гог. Впрочем за любовта си към холандския модернист, художничката получава и някои укори от свои учители и по-възрастни колеги, които я съветвали да не прекалява в подражанието си. Като най-значими за нея от световните имена тя посочи Модилиани, Ел Греко, Сезан, а както и посетителите на изложбата ще забележат, в много от работите си през 1967-а, когато прави четири самостоятелни изложби, Дора Кънчева изобразява колоритната среда сред българските мюсюлмани в малките градчета, по-късно рисува ромските махали.

Родена през 1926-а в Стара Загора, в семейството на Ганю Койчев (сред отличните студенти на проф. Иван Мърквичка), Дора Кънчева завършва живопис при професорите Борис Митов и Дечко Узунов в Художествената академия в София. За оформяне на пластическия й мироглед значение имат и уроците по живопис на големия майстор на пейзажа Борис Денев. С него и с дъщеря му Славка Денева Дора Кънчева рисува често на пленери. Тя съзрява като художник, изявявайки се в различни естетически направления – от реализма през импресионизма до абстракцията, специфична за ред от по-късните й изяви (споменатите “Видения” например).
Утвърден класик в националната ни култура, Дора Кънчева има и редица литературни публикации – стихове, басни, епиграми. Нейни картини са собственост на НХГ и СГХГ, Националния исторически музей, Министерски съвет и почти всички министерства, хотел “Шератон” и повечето галерии в страната. Колекционират ги и ценители на изкуството от много страни по света – САЩ, Австрия, Испания, Гърция, Англия, Франция, Швейцария, Германия, Белгия, Италия, Япония, Русия, както и в Африка и Азия.