Икономическата ситуация в Турция никак не е розова. Турската лира ежедневно се обезценява и уверено лети към бездната, а централната банка не смее да я защити, като повиши основната лихва, заради категоричната забрана на президента Реджеп Ердоган.

Експортно ориентираната икономика на страната се крепи на дългове в чужда валута, а отслабващата лира ги прави все по-скъпи. Конфликтът със САЩ е особено тежък удар за силно доларизираната Турция.

Но ситуацията може да се влоши още повече. Страната има външен дълг от 179 млрд. долара с падеж до юли 2019 г., който се равнява на почти 1/4 от годишната й икономическа продукция. Турция трябва да изплати този дълг и има само 11 месеца на разположение.

Анкара дължи около 146 млрд. долара от тази сума на частния сектор, особено на банки. Правителството трябва да изплати или да удължи срока на изплащане на 4.3 млрд. долара от тях, а останалите са заеми на компании от публичния сектор, съобщава американската банка JPMorgan, цитирана от Reuters.

Проблемът излиза на преден план, тъй като лирата се понижи с над 40% тази година на фона на опасения за политическа намеса в паричната политика и конфликта със САЩ заради задържането на американския пастор.

Сривът на валутата породи страхове, че компаниите може да имат трудности при погасяването на дълговете си в чужда валута и засегна акциите на европейските банки, които са сред основните кредитори на Турция.

Миналата година JPMorgan предупреди, че външния дълг на страната като процент от брутния вътрешен продукт се доближава до рекордно високите нива, наблюдавани точно преди финансовата криза от 2001-2002 г.

"Финансовите нужди през следващите 12 месеца са големи, а достъпът до пазарите става проблематичен", твърдят от американската банка.

Турската държава и бизнес трябва да платят 32 млрд. долара до края на 2018 г., според изчисленията на JPMorgan, базирани на данни от централната банка. Големите плащания стават изискуеми през септември, октомври и декември.

"Тъй като международните банки вероятно поне частично ще намалят експозицията си към Турция, удължаването на главницата може да е предизвикателство за някои дружества", предупреждават от банката.

Въпреки това, компаниите изглежда имат достатъчно външни активи за покриване на валутните задължения, а около 47 млрд. долара от заемите с дълъг падеж са под формата на търговски кредити, които са относително лесни за предоговаряне.

Приблизително 108 млрд. долара от общите средства, дължими до юли 2019 г., обаче са под голям риск. "При внезапно спиране на капиталовите потоци ще се увеличат рисковете за предоговаряне, а финансирането на дефицита по текущата сметка ще бъде трудно", твърдят от JPMorgan. /money.bg