Безспорно сезона, който започва, ще бъде изпълнен с напрежение, с опити за радикализация, със сблъсъци вътре в институциите, между институциите, ако щете на улицата. Така, на фона на спокойния август виждаме подготовката, която се готвеше за един напрегнат септември. Това коментира пред "Фокус" политологът Цветанка Андреева.

Това съвсем не е неочаквано, някак си ние го знаехме и тези, които наблюдават по-отблизо политиката, не се изненадват. Напротив, по-скоро се сбъдна това усещане и тази прогноза, че управляващи и опозиция, като към лагера на опозицията прибавяме и президента Румен Радев, ще се сблъскат изключително силно. Защото предстои голяма битка, и това не са просто идващите президентски избори, а това е желанието властта и посоката на България да бъдат преобърнати от гледна точка на опозицията. Така че и този сезон ще мине според мене под това мото.

Що се отнася до управляващите и техните успехи, които натрупаха, макар и за малкото си време, в което са заедно, макар и от естеството на разнородна коалиция, която успяха да изградят, те по няколко пункта печелят активи, и това е що се отнася до стабилизацията от гледна точка на политическата криза, това, че обществото беше хвърлено от избори в избори, в които то все по-малко участваше, недоволството от неспособността на политиците да се организират за управление на държавата.
Тази криза е преодоляна. Другата посока на развитие беше на икономическата политика на правителството, която се увенчава с успех – не просто присъединяването към еврозоната, но както виждаме, инвестициите, чуждите стратегически инвеститори са вече на нашето поле и безспорно в този контекст може да отбележим като успех за правителството. Това е една успешна външна политика и процеса на интеграция в една Европа, която определено кове нова концепция, нова стратегия на собственото си съществуване.

На фона на всичко това имаме опозиция, която пак казвам, цели много остра радикализация. Очертават се протести, очертават се вотове на недоверие. Някак си виждаме, че омразата и фанатизма, който няколко години политическата криза подхранваше вътре в обществото, сякаш отново има желание да бъдат фон на развитие за държавата ни.
Но този фанатизъм в обществото доведе наистина до отдръпване на много голяма част от електората от политическия процес, от една страна. Но от друга страна, виждаме как сякаш зад този фанатизъм седи отново желанието на едни управленски елити просто да дойдат на власт чрез радикализация на нагласите. Неслучайно се говори за много гласовити протести на улицата, а не толкова чрез демократичните механизми на изборите.

Но всички тези опозиционни лидери трябва да знаят, че ще бъде доста трудно да убедят обществото в правотата си. Тук включвам и президента Радев, защото когато искаш властта в държавата, в  държава от нашия тип, ми се струва, че трябва да предложиш някаква нова победа, някакъв нов оптимизъм, някакъв нов позитив, а не да разчиташ само на хейта. Защото виждаме с хейт наистина присъстват доста радикални формации в парламента, но те никога не могат да вземат управлението в държавата. Това е основният сблъсък, който ще бъде характерен не просто за този сезон, но и за следващата година. Двата центъра на власт, които се оформят, центърът на власт, който Румен Радев отдавна вече изгражда около себе си, идеята, че ще има формация. Той чрез тази формация ще поиска властта в държавата. Вижте, не просто ще иска да има следващ президент, избран от неговия кръг,  Румен Радев и подобните на него партии, опозиционни, всъщност искат властта в държавата. Все още не могат да предложат тяхна управленска алтернатива, но определено тя е свързана с едно много силно прокремълско влияние, и пак казвам, силен обрат от досегашната политика на България.

Президентът има  интерес да завладее, да поиска цялата власт в държавата. От една страна да държи представителната президентска институция чрез свой човек, от друга страна, чрез евентуална партия, в коалиция със себеподобни партии, защото никой социолог не обещава на Румен Радев, че той ще се яви на избори и ще бъде победител. Няма сериозен социолог, който да има подобно твърдение. Той ще се нуждаe, ако направи партия, някак си и двата му мандата бяха подчинени на логиката, че той трябва да участва в българската политика. Той ще иска изпълнителната власт.

Най-вероятно партньори ще му бъдат от кръга на "Възраждане“, по-малките такива пронационалистически формации, националистически в смисъла на руския консерватизъм, не на българския патриотизъм между другото формации. И тук е големият въпрос и драма между другото за ПП-ДБ. Между опита си да са срещу правителството, те директно влизат в съюз с точно тази креслива прокремълска опозиция. Най-вероятно ще видим ПП-ДБ по улиците заедно с "Възраждане“. Няма да се чувстват комфортно да изведат електората си в подобна компания, няма да се чувстват комфортно да бъдат отново под крилото на Румен Радев, но някак си това вече сме го гледали. Те бяха партньори на Румен Радев по неговото издигане за втория му мандат, решаващите гласове за неговата победа дойдоха именно от ПП и ДБ, така че дали ще видим втори епизод, в който те се коалират с партия на Румен Радев срещу ГЕРБ, предстои да видим.

Между другото Ахмед Доган, винаги действаше своята политика под едно много известно мото в политическата практика, че няма вечни врагове и няма вечни приятелства в политиката, има цели и интереси. Така че ако се подчинят на тази логика и ако техният интерес е наистина да свалят така едно продемократично управление в лицето на ГЕРБ, и между другото тяхна цел е ДПС, няма какво да крием, те ще се съюзят с българските путинисти, ще обслужат някакви временни цели. Много е спорна обаче победата им от гледна точка така дори на разширяване на електоралното им влияние, защото то се стопява, от година на година се стопява. В този смисъл аз не поставям под съмнение способността на ПП да простят на  българския президент обидата "шарлатани“, защото те влязоха в колаборация с него след тази обида няколко пъти: в опита по издигане на кандидатура на председател на Народното събрание имаше подобни колаборации, пак казвам, чрез подкрепата им за Ахмед Доган отново имаше колаборация с Президентството. Така че те имат опит във връзката си с Румен Радев. Но вижте тук наистина изборът не е толкова на ПП-ДБ, защото те нямат решаваща електорална мощ. В едни избори не биха се били за първото място, първото, което е, второто, за президентските избори съвсем нямат никакъв шанс. Имаха известен шанс да участват в избора на продемократичната кандидатура в България, влизайки в сътрудничество с ГЕРБ, дори ако щете само заради идеята, че България трябва да бъде представлявана от човек, който е с проевропейски нагласи, човек, който цени демокрацията, в името на това, че това общество 30 и колко години преход, винаги е гласувало за това развитие, за този път на България. А това си струва. Струваше си едно такова обединение, но те все повече тръшкат вратата за подобна коалиция за президентските избори.

Ще бъде атакувано парламентарното мнозинство, ще има опит да бъде и разбивано, да бъде така саботирано почти по всички важни теми. Пак казвам, основният критикар на правителството е Румен Радев, по така долен глас ще имат ПП-ДБ, ще атакуват ГЕРБ, ще атакуват ДПС. Защото вижте, някак си вместо самонаричащите се демократи да бъдат доволни и да влязат в коалиция с новия курс на ДПС, дори за президентската институция, дори за правителството, в което те имаха шанс да участват, те тръгнаха с идеята за този кордон. Някак си невъзможността им да прогледнат в обективната действителност и да видят, че ДПС има обновен курс, затваря вратите пред собствената им реализация в политиката. Защото ако трябва да говорим, че нападат непрекъснато персонално председателя на ДПС Делян Пеевски – да, но могат ли да отрекат, че е изцяло прозападно ориентирано ДПС под ръководството на Пеевски? И могат ли да отрекат това, че той прокламира нова политика, която е да се застане с лице към социално-икономическите проблеми на избирателите, дори в по-ниската социална икономическа йерархия? И могат ли да отрекат, че в крайна сметка ДПС излезе на светло? Дори амбицията на новия им лидер Пеевски да изведе хората си от ДПС във властта е публично заявена цел. Значи, не могат да говорят в реториката на онова задкулисие, в реториката на разпределяне на порции, защото просто това вече не е политика на ДПС. Те трябва да са актуални на случващото се, пак казвам, на обективната реалност, иначе изпадат според мен.