Днес, 2 юни, Православната църква почита паметта на Св. Никифор Изповедник, патр. Цариградски. Прпмчк Еразъм Охридски. 

Св. Никифор бил син на знатен и благочестив гражданин на Цариград на име Теодор, който претърпял изтезание и изгнание, задето почитал светите икони.

Майка му била участница във всички изпитания на своя мъж, като го последвала и в изгнанието. А след неговата смърт тя се преселила в Цариград, гдето младият Никифор получил бляскаво образование.

Никифор присъствал на VII Вселенски събор (787 г.). Отегчавайки се от придворния живот, той оставил двореца и се усамотил при Босфора, като прекарвал живота си в научни трудове, пост и молитва. Построил църква и основал манастир.

В 806 г., след смъртта на патриарх Танасий, Никифор бил избран за цариградски патриарх. Като приел управлението на Църквата, той преди всички обърнал внимание на поведението на духовенството.

Скоро се проявил като изповедник, указвайки твърда съпротива на иконобореца император Лъв Арменец.

На всички старания на императора да го склони на своя страна, Никифор отговарял: "Напразни са твоите трудове, господарю! Не можем да изменим древното предание, ние почитаме изображенията на светците както Кръста и Евангелието."

И след това, търсейки подкрепление в молитвата, той убеждавал православните да се пазят от еретиците и да се не боят от преследванията за правото изповедание. В църквата "Св. София" той съборно извършил всенощно бдение, молейки Бога за мир в Църквата и за избавяне от ереста.

Като узнал за това и като се опасявал от народен метеж, императорът пратил царедворци в църквата да кажат на патриарха: "Защо смущаваш народа и го възбуждаш против царската власт?"

Патриархът казал да съобщят на императора: "Ние сме се събрали в Божия дом не на съвет против царя, а на славословие Божие и за да се молим Господ да унищожи ереста и да утвърди всички в единомислено православие!"

В 814 г. императорът свикал събор от свои съмишленици епископи, които повикали патриарха, но Никифор наредил да им кажат, че нямат право да бъдат съдии в неговата област.

Тогава епископите го обявили за лишен от сан, а императорът го пратил на заточение в манастир, основан от самия патриарх, а после в друг, близо до Цариград. Там св. Никифор Изповедник починал през 818 г. Мощите му били пренесени в Цариград в 846 г.

Св. Еразъм бил родом от Антиохия и живял във време на царете Диоклетиан и Максимиан. Той се подвизавал на Ливанската планина и бил надарен от Бога с голям дар на чудотворство.

Като епископ тръгнал да проповядва Евангелието. Св. Еразъм дошъл и в град Охрид, който влизал тогава в римската провинция Илирик.