На 26 февруари Църквата почита паметта на св. Серафим Софийски Чудотворец – един от най-любимите и почитани светци на ХХ век.

Роден е на 1 декември (по стар стил) 1881 година в Рязан със светското име Николай Борисович Соболев. Завършва духовна семинария в родния си град, а по-късно Санкт-Петербургската духовна академия.

През 1908 г. става монах и е ръкоположен за йеромонах. Изпълнява важни църковни послушания. След революцията от 1917 г. при отстъплението на белогвардейската армия в Крим е хиротонисан за епископ (с титлата Лубенски) в 1920 г. в Симферопол.

Бидейки духовник на Руската православна църква, неговото архиерейско служение преминава почти изцяло в България, където пристига с емигрантската вълна в 1921 г. и близо 30 години обгрижва духовно както руските емигранти, така и множество българи, в това число и духовници.

Той оглавява руските православни общини в България от 1921 до кончината си в 1950 г. Това са години, когато Българската църква е в схизма, светският дух настъпва, вярата изстива и личност с духовния ръст на св. Серафим идва по Божи промисъл да утвърди вярата и да даде упование сред тежки изпитания.

В служението му съществено място заема борбата за чистотата на Православната вяра. Взема авторитетно участие в редица важни богословски спорове – за софиологията, за икуменизма и пр.

Автор е на ценни богословски трудове (най-важните от които са „Св. София Премъдрост Божия“, двете му книги за православната монархия и пр.), множество проповеди, както и на акатист на св. Иоан Рилски Чудотворец, когото нарича „слава и красота на Българската църква“. Но най-важно от всичко е високият му духовен живот – сравним с Отците на ранната Църква.

На 26 февруари 1950 г., на празника Тържество на Православието, владиката завършва земния си път.

Погребан е в криптата под олтара на руския храм-подворие „Св. Николай Чудотворец“ в София, където от кончината му до днес безброй вярващи от близо и далеч отправят към него молитви за помощ и свидетелстват за неговото чудотворно застъпничество.

Св. Серафим е светец на Руската и Българската православни църкви, които безпрецедентно осъществиха съвместно канонизацията му на 26.02.2016 г. в катедралния храм „Св. Александър Невски“ в София.

Към него вярващите се обръщат най-често с писма, каквато е била и неговата заръка.