Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) не успя да постигне съгласие по предложението за въвеждане на почасов отпуск за родители, които водят или взимат децата си от детска градина и училище. Темата беше сред акцентите на днешното заседание на съвета, на което социалните партньори обсъдиха промени в Кодекса на труда.

Законопроектът, внесен от Елисавета Белобрадова и група народни представители от "Продължаваме промяната - Демократична България", беше представен от депутата Надежда Йорданов. Предложението предвижда натрупаният платен годишен отпуск по време на майчинство или родителски отпуск да може да се ползва почасово - за кратки ангажименти, свързани с отглеждането на дете до 12-годишна възраст. Новият режим би се отнасял и за бащи, осиновители или близки роднини, които се грижат за детето.

Според вносителите идеята цели по-добър баланс между професионалния и семейния живот. От Асоциацията на индустриалния капитал заявиха, че не възразяват срещу предложението, като го определиха като стъпка към по-голяма гъвкавост.

От синдикатите на КТ "Подкрепа" обаче подкрепиха предложението, като подчертаха, че то би улеснило работещите родители и би намалило административните неудобства при искане на кратки отсъствия.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов посочи, че министерството не подкрепя законопроекта в сегашния му вид.

Работодателските организации обаче изразиха резерви. Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата се обявиха против промените, аргументирайки се, че те могат да създадат трудности при изготвянето на работните графици и организацията на труда. От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България също не подкрепиха идеята.

След обсъждането не бе постигнат консенсус и по предложението за промени в Кодекса на труда, предвиждащо премахване на неработните понеделници, когато официален празник съвпадне с почивен ден. Законопроектът е внесен от депутата Йордан Иванов и група народни представители.

Бизнесът показа разделени позиции по темата. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) изразиха категорична подкрепа за предложението. Добрин Иванов от организацията подчерта, че недостигът на работна ръка е основното предизвикателство пред предприятията. По думите му всеки неработен ден води до загуби за икономиката в размер на около 240 млн. лева, а България и без това има по-малко работни дни в сравнение със средните стойности за Европа.

По-умерен подход поискаха от Българската стопанска камара (БСК), откъдето се въздържаха от подкрепа и настояха за анализ на ефекта от досегашната практика върху производителността и БВП. Сходна позиция изразиха и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), според които предложението няма да има реален положителен ефект, а дори може да се отрази негативно на сектори като туризма и ресторантьорството.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също се въздържаха, като посочиха, че сегашната уредба осигурява повече предвидимост и стабилност в организацията на труда.

Синдикалните организации застанаха твърдо срещу идеята. От КНСБ посочиха, че действащата практика работи вече девет години без оплаквания от страната на работодатели или служители. Според тях предложението защитава единствено интереса на бизнеса. Подобна позиция изразиха и от КТ "Подкрепа", според които мярката няма да доведе до по-добър баланс в трудовите отношения.

Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов също заяви, че ведомството му не подкрепя промените. Той подчерта, че официалните празници имат не само икономическо, но и важно социално значение, осигурявайки време за почивка и възможност за хората да отбележат значими дати.