Деветдесетдневните резерви от горива не трябва да се използват с цел намаляване на цените, а да се запазят като буфер в случай на физически недостиг. Това заяви служебният министър на енергетиката Трайчо Трайков пред журналисти след откриването на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци, цитиран от БТА.

По думите му повишените цени на горивата не са се отразили съществено на потреблението.

Трайков посочи, че предприетите от българското правителство мерки функционират ефективно, като отбеляза, че в редица други държави те се променят често, в зависимост от резултатите.

Принципите, от които се водихме при дизайна на мерките остават валидни - това са таргетирани мерки, акцентира служебният министър.

Министърът съобщи, че в следващите дни се очаква одобрение на нотификацията до Европейската комисия, което ще позволи стартирането на схема за подпомагане на енергоинтензивната индустрия. По думите му компаниите очакват тази мярка от дълго време, за да запазят работни места и да останат конкурентоспособни.

Трайков подчерта, че всички мерки за компенсиране на високите цени на горивата се финансират с публични средства.

Целта ни е парите да отидат там, където имат най-голям потенциал да направят едно - две неща. Първо - да подпомогнат най-уязвимите и, второ, да предотвратят инфлационен натиск.

По думите му държавата не следва да се опитва да определя или създава цени, тъй като това не води до устойчиви резултати. Той допълни, че България успява чрез комбинация от различни мерки да запази едни от най-ниските цени на горивата в Европа.

Според Трайков административните или т.нар. силови мерки могат да доведат до дефицити и затруднения във веригите на доставка, което в крайна сметка води до по-високи цени.

Министърът отбеляза, че прилаганият от България подход се разглежда като добра практика в рамките на целия Европейски съюз.

Междувременно се отбелязва изразена възходяща тенденция при цените на дизела в България, която се развива постепенно. Това показват данните на Fuelo, цитирани от ФОКУС.

В началото на 2026 г. средната цена на дизела се движи около 1,26–1,27 евро/л, като през януари и февруари стойностите остават относително стабилни с минимални колебания. През март обаче започва отчетливо поскъпване – например в началото на месеца дизелът достига около 1,33 евро/л, което е увеличение с около 2 евроцента само за кратък период .

Към средата на април тенденцията се засилва още повече, като средните стойности вече са приблизително 1,38 евро/л, с диапазон до около 1,48 евро/л в различните вериги. Това означава ръст от над 10 евроцента на литър спрямо началото на годината – или приблизително 8–10% увеличение за по-малко от четири месеца.

Нарастването не е еднократно, а се случва на малки стъпки – често с по 1-2 цента, което е типично за пазар с постепенно натрупване на ценови натиск. Данните показват и чести корекции нагоре при отделни вериги и продукти.

Към 14 април 2026 г. средната цена на дизела в България достига около 1,77 евро за литър, показват данните на Fuelo. Това е значително увеличение спрямо началото на годината, когато горивото се е търгувало около 1,25 евро/л. Само за няколко месеца дизелът поскъпва с над 50 евроцента, като ръстът се ускорява особено през март и април.