Политическите партии са явление на Модерността. Те се появяват в контекста на процесите по изместването на империите от националните държави и превръщането им в основна единица на международните отношения. Политическите партии се утвърждават и развиват в рамките на вътрешното устройство на националните държави.

Именно чрез тях се осигурява функционирането на политическите институции, гарантира се приложението на идеята за разделението на властите и на всичко това е осигурена възможността за възпроизвеждане. Партиите имат ключова роля в представителната демокрация. Без тях тя би била практически невъзможна.

За разлика от пряката (полисна гръцка) демокрация, при която хората участват пряко в управлението (тези, които имат това право), съвременната демокрация почива върху всеобщото избирателно право, а управлението се осъществява от представителни институции. Политическите партии са връзката точно между избирателното право и представителните институции.

Именно поради това обстоятелство политическите партии са същностна характеристика на всяка една съвременна и демократична институционална уредба. Партиите имат и още една много важна роля - да предпазват политическите институции от разпад и разрушаване.

Политическите партии са най-динамичният компонент на политическите системи. Те са силно податливи на социалните и икономическите промени в модерните общества. Точно в това е и тяхната превантивна роля спрямо публичните институции.

Партиите трябва да абсорбират тези промени и сами да се променят под тяхното въздействие. Така те запазват управленските институции и тяхната стабилност. Гражданите сменят партиите в управлението. Властовият инструментариум попада от едни ръце в други и неговото използване продължава, без самият той да се променя.

Ако не съществуваха политическите партии, нямаше да са възможни устойчивите форми на държавно управление. Парламентарните републики, конституционните монархии, президентските модели и т.н. формират характера и определят формата на властовия инструментариум, а публичните политики идват от политическите партии.

В този контекст в полето на политическите партии съществуват две тенденции, които следва да бъдат разгледани. Едната е свързана с вътрешната динамика на самите политически партии. Те улавят промените в обществото и ги институционализират. Това е характерно за традиционните демокрации. Партийните системи там са по-устойчиви, а появата на нови формации е по-рядко явление, което обаче все пак съществува.

Другата тенденция се проявява тогава, когато съществуващите партии нямат необходимата обществена чувствителност. Това води до тяхното бързо или постепенно изчезване, а на мястото им се появяват други, които влизат в управлението и започват да използват властовия инструментариум.

Тази тенденция е характерна за младите демокрации. При тяхното възникване обикновено има доста сложни въпроси, които търсят решения. Понякога тези решения са непопулярни, а това изтощава политическите партии и отнема от тяхната гъвкавост.

Такава беше ситуацията в страните от Източна Европа, когато те се отказваха от тоталитарните и авторитарните режими и преминаваха към демократични институционални уредби. България също премина през тези процеси, така че изчезването на едни формации и появата на други е нормално и лесно обяснимо явление за нашата страна.

Понастоящем обаче на този фон има и по-мащабни обстоятелства, които обхващат както традиционните, така и младите демокрации, т.е. всички политически партии, независимо от средата, в която те функционират.

Футуролозите Алвин и Хайди Тофлър описват една нова обществена реалност, която се характеризира с появата на високите технологии и тяхното активно навлизане в отношенията между хората и въобще във всички сфери на обществата и държавите.

Тези процеси налагат необходимостта от нов тип модели в образованието, здравеопазването, градоустройството и т.н. Всичко това е предизвикателството най-вече за политическите партии. Футуролозите казват, че стилът на живот и ценностите ни стават многообразни, а в обществената тъкан все повече навлизат електронно свързани групи с общи интереси.

Тази нова реалност несъмнено увеличава политическата динамика и поставя политическите партии пред нови проблеми, непознати в миналото. Един от основните подходи, свързани с обяснението на появата на партиите са т. нар. кливиджи (разломи). Методологията е създадена и предложена от норвежеца Стейн Рокан.

Според Рокан индустриалната революция води до установяването на четири основни разлома, въз основа на които възникват политическите партии. Първият от тях е етнонационалният, другият е между църквата и държавата, следват урбанизационният (между града и селото) и класовият (между работниците и капитала). Разломите обаче не са застинала категория. Те продължават да се развиват и да се появяват нови, което не може да не влияе върху партийните системи.

Стейн Рокан днес не е между живите, но ако можеше да допълни изследванията си, то със сигурност щеше да забележи поне още един ярко изразен разлом - този между националното равнище и глобализацията. Дори в стабилни институционални уредби, например Германия, това добре се вижда.

Партията "Алтернатива за Германия" е израз точно на този разлом. Такъв тип формации обикновено са си близки с кремълския режим, именно защото той е против глобализацията. Случаят с "Възраждане" в България е идентичен.

Във Франция и Австрия разломът национално ниво - глобализация също си личи. Партията на льо Пен и австрийската партия на свободата са част от традиционните партийни системи в тези страни. Те обаче не са имали този мащаб и роля, които имат сега.

Както вече стана дума, Рокан стъпва върху индустриалната революция и съобразно нея обяснява предпоставките за възникването и утвърждаването на политическите партии. Нека сега си представим същия подход в условията на технологичната революция и навлизането на високите технологии в ежедневието на всички хора.

Очевидно е, че разломите са много повече и много по-трудно биха могли да бъдат оформени в така добре подредена класификация като тази на норвежкия учен. Това означава, че съвременните партии трябва да работят по много повече теми, да ги съчетават и съобразно тях да формират и предлагат публични политики на своите избиратели.

Изводът е, че в бъдеще стабилността все повече ще зависи от политическите партии, а те ще разполагат с все по-малко ресурси и възможности, за да я осигуряват. Общественозначимите теми ще стават все повече, което ще рече, че политическите партии по-трудно ще могат да си осигуряват големи електорални групи, които да заставят зад тях.

Общо взето има два варианта за изход от това. Умело обобщаване на по-малки теми и съответно привличане на повече, макар и по-малки електорални групи. Другият изход е намиране, въпреки всичко, на по-мащабни въпроси, които могат да кумулират повече електорална енергия и съответно да осигуряват голям брой гласове на политическите партии.

Първият изход е по-вероятен за традиционните демокрации, а вторият - за младите такива. Страните от Източна Европа, например, имат повече проблеми от Запада, които биват припознавани като значими за големи групи от обществото или направо за цялото общество.

Най-ярък пример за такъв проблем е корупцията. Например в България, ако една формация успее да убеди гласоподавателите, че ще се бори срещу корупцията, то нейните шансове по време на избори са доста големи. Точно това се случи на 19 април. И точно на тази основа се формира правителството на Румен Радев.

В нашата страна големите електорални резултати винаги са се случвали на антикорупционна основа. Минава обаче известно време и отново настъпва разочарованието. Електоралните основи започват да се свиват и отново се отварят пространства за ново партийно строителство.

Това ще рече, че страната ни все още принадлежи към младите демокрации и остава сравнително далеч от традиционните. Трудно е да се каже кога ще станем традиционна демокрация. Без съмнение обаче преодоляването на корупцията - като обществен и институционален проблем - е необходимото условие за отпушването на пътя в тази посока.