Въпрос на избор и на чувство за отговорност на самите медии е как да се отнасят към свободата, която имат. Още повече, когато те разполагат със свой Етичен кодекс. Това се казва в писмо на правителствената информационна служба до председателя на Съвета за електронни медии /СЕМ/ Райчо Райков и до председателя на Съюза на националните електронни медии Радосвет Радев. Писмото е подписано от Таня Генева, директор на правителствената информационна служба.

В Становището на СЕМ, което се позовава на български и международни разпоредби, се предвижда недопускане на излъчването между 6.00 и 23.00 часа на предавания с неблагопристоен език, както и на сензационна информация, която отразява престъпления, насилие, жестокост, вандализъм, употреба на оръжие или криминални техники, физическо и/или психическо насилие или жестокост по отношение на хора или животни. За същия часови пояс важи и забраната за излъчване на предавания и филми, които стимулират употребата на наркотици и други психотропни вещества, алкохол и тютюневи изделия, както и на предавания и филми с порнографско съдържание, имащи за цел грубото и непристойно, примитивно, вулгарно-натуралистично, цинично изобразяване, описване и показване на сексуални действия.

През 2005 г. дори и намек за налагане на цензура под каквато и да било форма е недопустим. Това е твърдото убеждение на премиера Станишев, за когото българската журналистика е стожер на свободното слово, натоварен с огромни обществени отговорности, се казва още в писмото. В интерес на всички е стандартите на Етичния кодекс да не останат добро пожелание, а да се превърнат във всекидневен професионален закон. Ако сме наистина обективни и към собствената си всекидневна работа, няма как да отречем, че някои от световните и европейските професионални стандарти са ни все още чужди, се казва още в писмото. Търсенето на сензационни новини е естествен приоритет за всяка медия, но все още имаме какво да си пожелаем по отношение на тяхното интерпретиране с показването на престъпления, насилие и вандализъм. Безсмислено е да си заравяме главата в пясъка и да се правим, че проблем няма, пише в края на писмото.