Очевидно някакви количества минават през Ормузкия проток, но колко са, къде отиват - това е въпрос, на който и пазарът не може да отговори. Затова по-скоро той се ориентира по думите на политиците, отколкото по реалните събития. Това обясни Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация по NOVA NEWS.

„Според мен никой не знае какво точно се случва. Американската енергийна администрация казва, че всичко е наред. Данните от тракерите на танкерите показват друго. Ако питате мен, ситуацията е някъде по средата", добави той.

По думите му трафикът през Ормузкия проток е значително по-нисък от обичайния. Преди през стратегическия морски маршрут са преминавали около 100 кораба дневно, докато данните от тракерите показват едва няколко преминавания на ден. Реалният брой обаче вероятно е по-висок, тъй като част от плавателните съдове изключват транспондерите си, а се използват и по-малки кораби.

Оценките за количествата петрол, които в момента напускат региона, са между 10 и 12 милиона барела дневно - значително под обичайните около 20 милиона барела при нормална ситуация. Недостигът засега се компенсира частично от натрупаните световни резерви, но според Бенчев възможностите за подобно компенсиране не са безкрайни.

Допълнителен фактор е намаляването на потреблението. По думите му високите цени на енергийните ресурси, както и действията на големи икономики като Китай и Индия, ограничават търсенето. „Всички държави се опитват някак си да намалят количествата, за да не се стигне до един доста критичен момент за всички", посочи той.

На този фон решението на ОПЕК за увеличение на добива с около 178 хил. барела дневно има по-скоро сигнален характер. „Самото число- 178 хиляди барела дневно, е доста несериозно", коментира Бенчев. Според него допълнителните количества така или иначе трудно могат да достигнат до потребителите заради логистичните ограничения.

Пазарът в момента се влияе много повече от случващото се около Ормузкия проток и други рискови точки, включително Черно море и доставките, свързани с Каспийския тръбопровод. Сред държавите, които могат да компенсират част от недостига, са САЩ, както и производители от Африка. Бенчев обърна внимание на потенциала на африканския континент, който според него дълго време е бил подценяван от европейските компании. „Европейските компании, според мен, направиха пропуск през последните години, именно че не инвестираха достатъчно в проучване в тези държави. Проучване и добив. Това направиха американските компании", каза той.

По думите на Бенчев българските потребители не усещат сериозни проблеми с доставките или производството на горива. Потреблението на бензин и дизел също не показва съществен спад. Бенчев уточни, че няма актуални данни за последните 30-40 дни, но през предходните месеци не е отчетено значително намаление. При първите ръстове на цените е имало само малко отклонение от обичайното за летния сезон потребление.

Бенчев коментира и ситуацията с рафинерията „Лукойл" и дерогацията, която позволява продължаване на определени операции въпреки санкционния режим. Според него, ако дерогацията не бъде удължена след 29 октомври, рискът за пазара е сериозен. „Единственото, което може да се случи - е рафинерията просто да спре", предупреди той.

По думите му това би създало проблеми не само за България, но и за целия регион, тъй като заместването на рафинерийното производство с внос на готови горива би било изключително трудно. „Дори в нормална ситуация, при положение че всички мощности около нас работят, вносът на готови продукти е един логистичен кошмар", каза Бенчев.

България разполага с възможности за доставки от съседни държави, но те не са достатъчни, за да осигурят нормално снабдяване в дългосрочен план при спиране на основната рафинерия. Сред проблемите са ограниченията на транспортната инфраструктура, липсата на достатъчно подходящи пристанищни мощности и затрудненията при превоза на горива през границите. „Ние нямаме, например, железопътна връзка, през която могат да се пренасят горива от Гърция", посочи Бенчев.