Г-н Калоянов как да тълкуваме случващото се в СДС? Питам Ви като лидер на съюз Радикали и като човек в дясното пространство, който дълги години е бил в СДС.
Темата действително е много интересна и актуална и трябва да бъде коментирана. Това което става в СДС за мен лично, от позицията на човек, който стои встрани, не е изненада. Разцеплението в СДС на национално и на местно ниво е края на един логичен процес, който в България малко се забави. Както в цяла Източна Европа, така и при нас широкото антикомунистическо движение възникнало веднага след падането на комунизма, след постигането на основните цели, които си постави, а именно: Европейска ориентация, желание за членство в НАТО, пазарна икономика се разпада на няколко партии. Това е логично, защото хората, които членуваха започнаха да се обособяват според своите разбирания в условията на едно демократично общество. В този смисъл това е последният етап от разпада на СДС. Преди две години първо напуснахме ние – Радикалите и Свободните демократи, сега предстои последното разделение, което, макар, че протича според мен много грозно и скандално е един обективен процес.

Добре тогава, ако следваме закона на махалото, то би трябвало да последва обратния процес - на обединение в дясно. Има ли такива знаци, още повече, че много хора заявиха, че именно това дава шанс на обединението в дясно?
Ако трябва да съм искрен това е въпроса, който ме занимава лично мен, а също така и голяма част от хората, които бяхме в доброто старо, голямо СДС. Според всички нас излизането на групата на Ив. Костов и обособяването й в отделна партия е големият шанс за стартиране процесите на обединяване в дясното пространство. Ив. Костов е един добър държавник, който допринесе много за постигането на международните цели на България – европейска ориентация и членство в НАТО. Със съжаление, обаче, трябва да кажа, че в същото време, особено в последните 4-5 години във вътрешно политически план Иван Костов стана олицетворение на омразата, на излъчването на негативни сигнали, на разделението, на търсенето на врага с партиен билет. Именно тази му политика доведе до сериозните трусове и до загубата на позиции от страна на СДС. Сега с Иван Костов си отива омразата и това според мен дава шанс на всички нормално мислещи, разумни политици в дясно да седнем на една маса и да протегнем ръка един към друг.

Т. е. и Вие ще приемете протегнатата ръка, за която се говори толкова много от страна на оставащите в СДС?
Като казвам, че ще приемем протегнатата ръка и ние ще подадем ръка, искам да уточня, че това няма да бъде един лесен и еднократен процес. За съжаление прекалено много негативни натрупвания и в политически, и в личен план има между нас. Допуснахме, освен чисто политически разминавания да си кажем тежки думи, да изградим тежки лични отношения, а личните отношения винаги са влияели върху политическите процеси. В този смисъл имаме да изминем един път, но ако ние имаме доброто желание да затворим всички фронтове, които сме открили помежду си, да си дадем шанс, да забравим омразата, мисля, че перспективата е добра.

Д-р Калоянов, как ще се развият процесите във Варна - един град, който преди беше синя крепост или най-общо казано дясна крепост в тази ситуация?
Ако това, което казах преди малко за процесите в България по принцип е вярно, то проблемите на дясното пространство във Варна са многократно по-големи. За съжаление във Варна разделението е още по-тежко от това в национален мащаб. Проблемите са много отдавна. Спомняме си загубените избори от СДС през 1999 г. След това проблемите не бяха решавани, бяха задълбочавани и неглижирани, което доведе до тежки междуличностни и политически конфликти. В този смисъл ситуацията във Варна е много комплицирана. След нашето напускане преди две години, нещата продължиха в същата посока. Познавайки хората, които тогава останаха в СДС, аз бях убеден, че те не могат да работят заедно и е въпрос на време тяхната раздяла. Във Варна разделението е по оста между лагерите на Ст. Севастиянов и Я. Станев /за първи и последен път използвам лични имена, само, за да обознача разделението/. Между тях има пълна личностна и политическа несъвместимост, така, че според мен разделението в СДС – Варна е за добро. Нека всеки да си поеме по своя път, да се определи като човек, като политик, да заеме своето място и да се докаже самостоятелно без вражди. Хората, които присъстваха на срещата на Костов във Варна далеч не всички са костовисти и не всички ще го последват в новата му партия. Тези, които отидат с него и тези, които останат в СДС трябва да спрат да воюват помежду си, да не стигат до крайности, да запазят добрият тон, защото, ако и във Варна мислим за бъдещето на дясното, убеден съм, че ще дойде време, когато пак ще ни се наложи да работим заедно. Дано до тогава не всички мостове между нас бъдат изгорени. Казвам го като човек, който вече е минал по този път, видял е плюсовете и минусите от конфронтацията и си е платил грешките.

---

Продължава тук…