На въпроса какво е имал предвид с изказването си, че България има нужда от план “Възраждане”, Стоян Денчев, главен координатор на бизнес-клуб “Възраждане” и консултант по корпоративни комуникации, отговори днес в предаването “Неделя 150” на БНР:Имам предвид това, че ние, българите, сме в състояние сами да помогнем на себе си. Крайно време е да не се уповаваме само на чужди помощи – Пактът за стабилност, било то БИБА или нещо подобно на план “Маршал” – а да седнем, да се огледаме, да направим равносметка на това, което сме постигнали, на това, което можем да постигнем, да планираме показателите, които можем да достигнем и да тръгнем да вървим напред. В това изказване просто използвах една игра на думи – “възраждане” е една много хубава българска дума, разбира се. Това, че българският бизнес-клуб носи името “Възраждане” в никакъв случай не трябва да се отъждествява с план “Възраждане”. План “Възраждане” е ново начало, което би трябвало да се постави в икономиката, в социалната сфера, в цялото българско общество. Мисля, че ние, българите, сме в състояние да направим такъв план и да го реализираме.В нашето общество се е загнездила една мисъл, че едва ли не за всичко са виновни или пък са полезни, или пък имат приоритет някакви чуждестранни лица, чуждестранни структури, институции и т.н. В никакъв случай това не е вярно. Това, че понякога се извиняваме с тези структури показва нашата неопитност и нашата несериозност по отношение на нашите собствени проблеми. Бихме могли сами да си решим проблемите, използвайки, разбира се, международна помощ. Състоянието на страната е такова след периода на промяна в икономиката на България от планова в капиталистическа, пазарна, че можем да използваме и помощта, която оказват международните финансови институции, но в никакъв случай да не смятаме, че тази помощ е фатална. На въпроса има ли България функционираща пазарна икономика Стоян Денчев отговори:Ще ми се да кажа “да”, но нямаме. Ако имахме, щяхме да бъдем включени в групата в Лаакен за приемане в ЕС още на първия етап заедно с другите страни. Нямаше да са 10, а 11. Въпреки че аз все още съм оптимист по това приемане. Струва ми се, че има още време и България, ние, бихме могли да наваксаме това изоставане в действаща, съществуваща пазарна икономика и да се придвижим малко по-напред – в групата на тези страни, които ще бъдат приети на първия етап./focus