Съюзът за стопанска инициатива изразява откровеното си неодобрение на стореното от разследващите органи по отношение на предприятия, които не са свързани формално и фактически в настоящия момент с личността на Алексей Петров. Недопустимо е затварянето на офиси на финансови компании за по повече от пет работни дни, без който и да е да бъде викан на разпит, пише в резолюция на извънредното Общо събрание на ССИ.

Подобни действия с нищо не подпомагат разследването и единствено облагодетелстват конкуренти предприятия в същата сфера. Ние по никакъв начин не смятаме, че това е била целта на разследващите органи или на МВР в тези случаи, но постигнатият ефект е точно в тази посока, пише още в резолюцията. ССИ мотивирано се обърна към заместник министър председателя Симеон Дянков с искане държавата да окаже натиск върху търговските банки за намаляване на лихвените проценти по кредитите с пазарни средства. Пълният текст на обръщението към министъра на финансите и вицепремиер стана един от най-четените текстове в интернет, поради начина по който обществеността научи за неговото съществуване – от устата на арестувания изпълнителен директор на ССИ – Алексей Петров. Ние смятаме за доказано, в това число и от министъра на финансите, че е налице неефективно използуване на средствата на държавните предприятия, депозитите на които са се превърнали в едни от най-евтините финансови ресурси за търговските банки, пишат от ССИ. Съюзът не пледира за започване на война срещу търговските банки, пише в резолюцията. Напротив, в нашите вече неколкократно формулирани предложения изрично се подчертава, че евентуалното изтегляне на държавни средства от една или друга банка трябва да се извърши достатъчно плавно за да не предизвика ликвидна криза. В крайна сметка, оптималният резултат от подобна държавна интервенция би бил търговските банки да се убедят, че изпълнителната власт има достатъчно решителност и политическа воля да се намеси на кредитния пазар и да стопанисва по-добре финансовите си ресурси, след което те сами да променят досегашната си разрушителна за икономиката, в частност за малките и средните предприятия политика.
Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) следи внимателно широко рекламираната кампания, представяна от правителството като борба с организираната престъпност. По принцип ние подкрепяме всички реални и честни действия, насочени реално срещу организираната (а защо не и срещу неорганизираната) престъпност в страната. Със съжаление ние трябва да отбележим, че кампанията протича в атмосфера, в която превес взимат действията, свързани с „Пи Ар - а” на Министерството на вътрешните работи, пише още в резолюцията. ССИ по никакъв начин не се смята за разследващ орган или за алтернатива на правоохранителните органи, още по-малко на съдебната система. За съжаление, на нас ни се налага да взимаме отношение по въпроси, създаващи дълбоки заблуди в обществото и които рано или късно ще се обърнат срещу правоохранителните органи и съдебната система. В момента в обществото се разпространяват откровено неверни твърдения, свързани с част от обвиненията към арестувания изпълнителен директор на ССИ – Алексей Петров. На първо място, пише в резолюцията на ССИ, абсурдно е обвинението, че като член на Надзорния съвет на НОИ от квотата на ССИ, Алексей Петров е извършвал „търговия с влияние”, изразяваща се най-вече в опрощаване на задължения на „Кремиковци” към осигурителната система. Длъжни сме да алармираме обществеността, че подобни широко тиражирани твърдения са откровено лъжливи и целенасочено заблуждаващи. Функциите на Надзорният съвет на НОИ изключват подобна възможност. Според чл. 36 ал. (1), т. 6 от Кодекса за Социално осигуряване, НС на НОИ може да „дава съгласие за разсрочване на вземания за задължителни осигурителни вноски към фондовете на държавното обществено осигуряване в случаите по чл. 184, 185 и 188 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”. Всеки с минимални познания в тази област знае, че разсрочването на задължения към НОИ е свързано с изплащането на значителна част от тях в момента на разсрочването и изплащане на остатъка по нарочен погасителен план. Подобна практика винаги е била разглеждана като положителна и се е приветствала от осигурителните власти, като ясен белег, че длъжникът „влиза в пътя”. В случая с „Кремиковци” обичайната процедура по разсрочване е невъзможна поради огромния размер на задълженията на комбината още към датата на приватизацията му. Затова в приватизационната сделка е предвиден специален погасителен план на задълженията към НОИ. Подобни планове са били предвидени и за задълженията към НЕК, към БДЖ и други държавни предприятия. Алексей Петров не е могъл (а и не е имало никакъв смисъл) да разсрочва задължения, които вече са били разсрочени за много дълъг период напред във времето.
Кодексът за Социално осигуряване предвижда възможност Надзорния съвет на НОИ да „опрощава” вземания само в един случай. Става разбира се дума не за „опрощаване”, а за вземане на решение „за заличаване на несъбираеми вземания по вземанията, събирани от Националния осигурителен институт след приключване на производството за несъстоятелност или ликвидация на осигурителите, както и за задължения към държавното обществено осигуряване на осигурители и самоосигуряващи се лица до 1000 лв., които не могат да бъдат събрани по реда на чл. 110, ал. 5”. Вижда се, че последната възможност, предвидена в чл. 36 ал. (1), т. 7 никога не е била в сила за комбината „Кремиковци”, нито пък би могла да облагодетелства когото и да е било, най-малко членовете на Надзорния съвет на НОИ. ССИ смята разпространяването на описаните по-горе внушения (съвсем не без съдействието на официалните власти) за съвършено недопустимо. Освен, че представлява явна неистина, разпространяването на подобни фантазии ерозира доверието на хората в осигурителната система, което е изключително опасно за социалния мир и общественото спокойствие. Гражданите на Р. България би трябвало да знаят, че изпълнителната власт (правителството) има практически пълен контрол върху решенията на Надзорния съвет на НОИ, тъй като разполага с половината от гласовете в него. Представителите на синдикатите и работодателите разполагат с по 25 процента от гласовете. Това прави абсолютно невъзможно отделно взет член на Надзорния съвет да прокара каквото и да е решение без съгласието на представителите на правителството, дори и последният да притежава свръхестествени способности, както ни се внушава в случая с Алексей Петров. Общото събрание на ССИ си позволява да коментира въпроса със съчиненията за „търговия с влияние” в НС на НОИ, поради изключително голямото му обществено значение и поради прякото ангажиране на името на Съюза в този случай. Ние призоваваме всички разследващи органи да не подхвърлят под никаква форма подобни внушения, защото те са едновременно абсурдни и опасни за общественото спокойствие.
Общото събрание на ССИ си позволява да коментира въпроса със затварянето на офисите на няколко небанкови финансови компании, нямащи формална и фактическа връзка в настоящия момент с личността на Алексей Петров, тъй като е пряко засегнат от затварянето на офисите на пенсионноосигурителното дружество, в което е акционер и в мениджмънта на което участва със свой представител. Обществеността е в правото си да знае, че пенсионноосигурителните дружества се отчитат ежедневно пред Комисията за финансов надзор и затварянето на офисите на такава компания за повече от пет работни дни има изключително тежки последици за работата по отчетността, да не говорим за претърпените морални вреди. По-нататък в резолюцията се отбелязва, че ССИ внимателно наблюдава предприетите лавинообразни данъчни проверки и ревизии във фирми, членуващи в Съюза, след арестуването на изпълнителния директор – г-н Алексей Петров. Ние се отнасяме с разбиране към органите на данъчната администрация, въпреки че предприетите проверки силно затрудняват проверяваните предприятия за осъществяването на годишното счетоводно приключване. Призоваваме членовете на мениджмънта на проверяваните фирми да окажат максимално съдействие на проверяващите органи. Едновременно с това, Общото събрание на ССИ се обръща към Данъчната администрация с призив да отчита проблемите които създава на фирми, които по принцип имат репутацията на изрядни данъкоплатци и осигурители и да не прекрачва границата, след която загрижеността за интересите на фиска се превръща в тормоз, пише още в резолюцията на ССИ.