България е с най-високия коефициент на плодовитост в целия ЕС – 1,72 деца, сочат данни на Евростат.

Това е основният показател за оценка на плодовитостта на населението или средно колко деца би родила една жена през живота си. На обратния отрицателен полюс е Малта с коефициент единица.

Преди 50 години у нас жените са раждали средно по две деца.

Никоя страна в Европа обаче не достига раждаемостта от 2,1 деца, необходима за поддържане на нивата на населението. България е водеща по плодовитост в ЕС, като за целия континент ни изпреварва само Черна гора с коефициент 1,75.

Според данните българките също така раждат най-рано първото си дете сред жените в целия Европейски съюз. Това се случва средно на 26,9 години при 29,9 години за Съюза. Най-висока е възрастта за раждане на първо дете в Италия – 31,9 години.

Страната ни е в една група с Румъния и Словакия, където жените раждат за пръв път съответно на 27,2 и 27,4 години. С най-висока възраст, наред с Италия, са Люксембург и Испания – съответно 31,6 и 31,5 години, сочат още най-новите данни на Евростат, които са за раждаемостта през 2024 година.

В същото време, по данни на НСИ, се оказва, че късното родителство в България е тенденция, но основно за жените в София. Именно те са тези, които раждат на най-голяма възраст. Областта е лидер по късно родителство в България.

По данни на НСИ за 2024 г. средната възраст за раждане на първо дете в София е 30.9 години - значително над средната за страната, която е 27.6 години.

Като положителен контрапункт следва да се отбележи обаче, че София отчита и най-ниските нива на ранни раждания и аборти сред момичета под 20 години. Едва 5.1% от всички аборти са при млади момичета, а само 2.7% от живородените през 2024 г. са от майки под 20 години.