Осчетоводяване на общински имоти по занижена данъчна оценка, вместо по справедлива стойност, която е близка до пазарната. Това е една от често срещаните системни слабости в годишните финансови отчети (ГФО) на общините, показват обобщените данни в Доклада за извършените от Сметната палата през 2025 г. одити на ГФО на бюджетните организации за 2024 г. Той е публикуван на интернет страницата на одитната институция и е изпратен за сведение на министъра на финансите и на председателя и членовете на Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание.

https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/17407/Doklad_FO_2025_all.pdf 

Данните в доклада сочат, че финансовият ефект от одитите на Сметната палата е коригирани неправилни отчитания в ГФО на общините за близо 2,205 млрд. лв.

Но въпреки положителната тенденция към намаляване на общия брой грешки, в ГФО на общините продължават да се наблюдават значителни системни пропуски, които изкривяват картината на финансовото управление.

- Подценени имоти

В обобщения доклад не е посочен общият брой на общините, допуснали грешки конкретно при преактуването на имоти, но това е определено като системна слабост и при финансовите одити за 2023 г., 2022 г., 2021 г. и 2020 г.

През 2024 г. 7 общини са отговорни за 55% (или 555,056 млн. лв.) от общата сума на неправилно признатите активи в счетоводните баланси.

Данъчната оценка, по която се записват имотите в счетоводния баланс, може да се използва при първоначалното признаване на активите, но само доколкото се явява надежден индикатор за определянето на т. нар. „справедлива стойност“ на съответния имот, базирана на пазарни критерии, каквито са нормативните изисквания на министерството на финансите.

Важно уточнение е, че според Закона за общинската собственост, общинските имоти не могат да се продават на цена, по-ниска от данъчната оценка.  Но когато тя е твърде ниска, това би могло да се използва като предпоставка за изкупуване на безценица.

- Дялово участие

Системна слабост в ГФО е и неправилно счетоводно отразяване на дяловото участие на общините в търговски дружества. Допускат се грешки и при отразяване на промените в дела на инвестициите. В резултат на това в ГФО на общините некоректно се представят дяловете и акциите и приходите, свързани с тях. Тази слабост е идентифицирана в одитите на ГФО от 2016 г. насам. 

- Амортизационен хаос 

Друга от най-често допусканите грешки е свързана с амортизацията на активи - неправилно определяне на разходите, пропуски при начисляване и отписване, грешни параметри.

Докладът на Сметната палата идентифицира осем общини, които са отговорни за 42% от общата сума на неправилно отчетените разходи в Отчета за приходите и разходите (ОПР) за 2024 г., където амортизациите заемат основен дял. Неправилно отчетените разходи в ОПР само за тези осем общини възлизат на близо 141,4 млн. лв. Тази конкретна системна слабост е официално идентифицирана и докладвана от Сметната палата при одитите на годишните финансови отчети и за 2017 г., 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г., 2022 г. и 2023 г. Някои по-общи слабости в организацията на отчетността при общините са проследени дори до 2015 г..

- Неоправдани аванси

Тази системна слабост, свързана с неправилно отчитане на авансови плащания към доставчици, е описана в доклада на Сметната палата като сериозен дефицит на вътрешен контрол в общините. Често не се извършва анализ на предоставените аванси към контрагенти и не се проверява дали реално са извършени строително-монтажни работи или услуги срещу тези средства. В резултат на това авансовите плащания се изписват директно като текущ разход или се капитализират като активи, без да има приета доставка. Ръководствата на общините често не предприемат действия за съдебно събиране на тези суми при неизпълнение от страна на контрагентите. Тази системна слабост при ГФО на общините е идентифицирана и докладвана при финансовите одити на годишните финансови отчети и за 2021 г., 2022 г. и 2023 г..

Реален ефект от одитите

Благодарение на одитите на Сметната палата в ГФО на общините за 2024 г. са коригирани неправилни отчитания в балансите за 1,130 млрд. лв. – при активите за близо 909 млн. лева, а при пасивите - за 221 млн. лева.

С тези корекции се постига честно представяне на финансовото състояние на дадената община. Пълната и точна информация, предоставена във финансовия отчет, дава възможност за вземане на правилни управленски решения на местно и национално ниво.

Но Сметната палата не само констатира нарушенията, а и активно съдейства за тяхното отстраняване чрез няколко механизма:

- Корекции в процеса на одита: Това е най-ефективният инструмент. Одиторите дават възможност на организациите да коригират установените неточности преди отчетът да бъде окончателно приет.

Сметната палата отбелязва, че именно при общините се наблюдава най-същественото подобрение в резултат на тези корекции – броят на позитивните (немодифицирани) одитни мнения за ГФО е нараснал с 54% благодарение на отстраняването на грешки по време на самия одит.

- Методологическа подкрепа и препоръки: Сметната палата отправя предложения към Министерството на финансите за прецизиране на дефиниции (например за „амортизируема стойност“) и подобряване на счетоводната рамка.

- Уведомяване на компетентни органи: При установени системни нарушения или данни за престъпления, Палатата уведомява АДФИ (за 38 общини през 2025г.), НАП (за 6 общини), Прокуратурата (за 1 община) и Комисията за противодействие на корупцията (за 1 община) за предприемане на мерки. Освен това всички доклади се изпращат на общинските съвети,  за 125 общини е уведомено Министерството на финансите, за 51 – Националното сдружение на общините в Република България.

- Мониторинг на нови системи: Палатата осъществява постоянен мониторинг върху внедряването на Интегрираната финансово-информационна система за общините (ИФИСО), която цели да намали техническите грешки чрез автоматизация.