Детското здравеопазване има специфики и не може да бъде отделено от общото здравеопазване. Това заяви депутатът от ПП/ДБ Васил Пандов по време на организирана от коалицията дискусия за детското здравеопазване.

По думите му детското здравеопазване не се изчерпва с изграждането на детска болница, а и страната ни има ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост да изготви стратегия за детското здравеопазване. С това обаче вече сме закъснели, подчерта Пандов. Ако имаме стратегия за детско-юношеско здравеопазване, се очаква тя да даде резултат най-рано след 5 години, но Пандов смята, че е реалистично първите резултати да дойдат след 10 години.

Франция отделя много средства за детско здравеопазване. Всяка болница има спешно отделение за деца.

България се отличава от страните-членки по детска смъртност, предупреди народният представител. У нас тя е 5.6 промила, но има региони в страната, където е драстична и достига 12-15 промила - в Сливен, Видин, Силистра.

Всяко 4-то дете с увреждане е със степен на увреждане между 70-90%. Най-честите увреждания са психичните и поведенчески разстройства.

83% от децата са обхванати в профилактични прегледи през 2021/2022 година. Отчита се спад в обхвата на децата в профилактични прегледи, а трябва да имаме над 90% покритие, изтъкна народният представител. Позитивно е, че има спад на диспансеризираните деца. Българчетата най-често страдат от проблеми на дихателните пътища, заболявания на очите и затлъстяване. Продължаваме да сме първенци в ЕС по затлъстяване на децата. Затова Пандов иска да се приеме бързо стратегията за детско-юношеско здравеопазване. Здравеопазването трябва да е надпартийно, смята депутатът.

В България има 500 000 души с диабет. 10% са инсулинозависими, от тях 10% са деца. 250 000 не знаят, че са в преддиабетно състояние, с инсулинова резистентност или с метаболитни проблеми.

Веселка Генчева от сдружение "Култура без граници" изтъкна, че има административна тежест за отпускане на медикаменти за диабетно болните. Няма регистър на диабетно болните. Нужни са промени в ТЕЛК и НЕЛК, според нея. По мнението й е нужен пожизнен ТЕЛК за децата. Децата с диабет трябва да бъдат интегрирани в учебния процес. Трябва да се елиминира страха в училищните медицински сестри. Генчева иска единна здравна програма за диабет.

Пред редица проблеми се сблъскват и децата с епилепсия. Родителите им искат образованието наистина да стане приобщаващо. В университетите пък все още има специалности, в които могат да учат хора с епилепсия и такива, в които не могат.

Мария Кръстева от Асоциацията на родителите на деца с увреден слух обясни, че хората с увреден слух не срещат подкрепата на държавата. Една имплантация на кохлеарен имплант струва на НЗОК 32 000 лева. Един имплант помага много на децата да бъдат интегрирани, по думите й. Различните консумативи на импланта са в различни списъци на Касата. Тя иска родителите на деца с увреден слух да получат подкрепа за ремонта на отделните елементи на импланта. Кръстева иска още в родилно отделение да се прави скрининг на новородените за увреда на слуха, за да се вземат бързи и адекватни мерки. Тя иска слухово-речеви рехабилитатори в училище.