Политическото напрежение у нас ескалира заради казуса дали София официално е обвързана с международния документ за Украйна

Политическото напрежение в България остава критично високо и през уикенда, след като страната ни се оказа в епицентъра на сериозен външнополитически спор около приемането на т.нар. „Киевска декларация“.

Напрежението е породено от противоречива информация за това дали държавата ни е поставила официален подпис под документа, гласуван по време на Петата среща на върха „Украйна – Югоизточна Европа“ в Киев.

Случаят предизвика остра вълна от критики от страна на опозицията, която обвини управляващите в пълен хаос във външната политика и липса на прозрачност.

Институциите отричат физически подпис под документа

Скандалът се разрази, след като на официалния сайт на украинското президентство се появи информация, че българският външен министър Велислава Петрова-Чамова е подписала декларацията, с която се изразява готовност за засилване на сътрудничеството в „Коалицията на желаещите“. Това влезе в директно противоречие с досегашната линия на правителството.

В официални изявления пред българските медии в петък (17 юли), министър-председателят Румен Радев категорично отрече да има български подпис под текста. Премиерът подчерта: „Няма подпис и няма да видите такъв“, като увери обществеността, че в кабинета няма разнобой по темата.

Самата външна министърка Велислава Петрова-Чамова също направи изявление в кулоарите на парламента, за да изясни ситуацията. По думите ѝ, този тип документи са консенсусни политически актове, които по дипломатическа практика не изискват физическо подписване. Позицията на МВнР бе потвърдена в обзорния материал на bTV Новините, където се посочва, че България е подкрепила текста по принцип, но това не я ангажира с изпращане на допълнителна военна или финансова помощ по двустранна линия.

Опозицията: „Квантово и хаотично поведение“

Обясненията на властта обаче не успокоиха политическите страсти в София. Представители на десницата и други опозиционни сили атакуваха остро кабинета. Ивайло Мирчев от „Демократична България“ определи ситуацията като „квантово поведение на управляващите“, подчертавайки, че изпращането на коренно различни сигнали към българското общество и към чуждестранните партньори застрашава международния авторитет на страната ни. Информация за острите реакции на политическите сили у нас беше излъчена в репортаж на NOVA, описващ сериозния сблъсък на позиции в Народното събрание.

Към обвиненията за липса на ясна външнополитическа стратегия се присъединиха и лидерите на „Възраждане“ Костадин Костадинов, както и Слави Трифонов от „Има такъв народ“.

От управляващата партия „Прогресивна България“ пък контрираха, че държавата ни за първи път показва характер, като не блокира общите европейски решения, но същевременно твърдо защитава националния си интерес.

„Като надграждаме резултатите от предишните ни срещи в Атина, Тирана, Дубровник и Одеса, потвърждаваме значението на Срещата на върха Украйна – Югоизточна Европа като важен формат за политически диалог, регионално сътрудничество и обща сигурност. Провеждането на срещата в Киев в Деня на украинската държавност има символно значение, тъй като утвърждава приемствеността на повече от хилядолетната украинска държавност“, се казва в декларацията.

В документа отново се изтъкват „устойчивостта, силата и смелостта на украинския народ в защитата на неговата национална идентичност, бъдеще и свобода срещу руската агресия от 2014 г. насам“. В него се посочва също, че в Европа не може да има „траен мир, сигурност, стабилност или благоденствие без суверенна и независима Украйна“.

В декларацията се осъжда „незаконната, непровокирана и неоправдана въоръжена агресия на Русия срещу Украйна“ и Москва се призовава незабавно да прекрати войната, да върне „всички незаконно депортирани и насилствено разселени украински граждани, включително украинските деца, и да освободи всички неправомерно задържани цивилни и военнопленници“.

„Признаваме важната роля на Коалицията на желаещите като ефективен механизъм за подкрепа на Украйна, включително за осигуряването на надеждни и правно обвързващи гаранции за сигурност, и изразяваме готовност да засилим участието си в нейната работа“, се казва още в текста..

Подписалите документа осъдиха и засилените мащабни руски атаки срещу Киев, други украински области и енергийната инфраструктура на страната. Те подчертаха, че приоритет трябва да бъде укрепването на способностите на Украйна за противовъздушна отбрана, включително чрез предоставянето на системи и ракети, способни да прехващат балистични заплахи.

В декларацията отново се изразява подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в международно признатите ѝ граници, включително териториалните ѝ води.

Участващите държави призоваха и за засилване на санкциите срещу Руската федерация и нейната военна икономика.

Киевската декларация беше подписана в присъствието на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен от украинския президент Володимир Зеленски, президента на Албания Байрам Бегай, президента на Гърция Константинос Тасулас, президентката на Молдова Мая Санду, президента на Румъния Никушор Дан, министър-председателя на Хърватия Андрей Пленкович, министър-председателя на Словения Янез Янша, първия заместник министър-председател на Република Северна Македония и министър по европейските въпроси Беким Сали, заместник министър-председателя на Черна гора по въпросите на външната политика и европейските работи Филип Иванович и министърката на външните работи на България Велислава Петрова-Чамова.

Според декларацията следващата Среща на върха Украйна – Югоизточна Европа ще се проведе в Словения през 2027 г.