Уникалните дървесни видове в парка „Врана" в София загиват, никой не се грижи за тях. Изцяло липсва поливане, закъсняло обследване на здравния статус на дърветата, няма премахване на болните и мъртви дървета. Бръшлян е оставен да задушава всичко наред.

Това се казва в позиция на Симеон Сакскобургготски, разпространена от секретариата на семейството му във връзка с поддържането и съхранението на парка.

„Сухи дървета разпространяват болести и застрашават и човешки животи. Това вече не е гора, а джунгла. Съвсем скоро едно дърво с много бръшлян по него, падна и без малко не уби човек, смазвайки автомобила му и причинявайки още по-голяма катастрофа на бул. „Цариградско шосе". А има още стотици подобни, които всеки един момент могат да причинят непоправими щети. Чия ще е отговорността, ако не дай си Боже има и смъртен случай?", пита семейство Сакскобургготски.

Те обвиняват държавата и Столична община в безхаберие, което води до унищожаването на парка и питат кой прибира парите от събираните на вход на „Врана" такси.

„Държавата даде милиони левове хонорари и води дела за собствеността на парка и го отне от Столична община, но вече повече от година не желае и не полага никакви професионални грижи. Общината се оправдава, че парка вече не е техен и не правят нищо. Питаме се, ако никой не е собственик на парка, кой прибира парите от входни такси?", се казва още в позицията.

Ето и цялата позиция:

Печална констатация, че през последните години, поддръжката, съхранението и развитието на това бижу на парковата архитектура клони към нула.

Уникални дървесни видове умират от липсата на грижи за тях. Изцяло липсва поливане, закъсняло обследване на здравния статус на дърветата, няма премахване на болните и мъртви дървета. Бръшлян е оставен да задушава всичко наред, което е ужасяващо доказателство за немарливостта на отговорните за поддържането и съхранението на парка. Сухи дървета разпространяват болести и застрашават и човешки животи. Това вече не е гора, а джунгла! Съвсем скоро едно дърво с много бръшлян по него, падна и без малко не уби човек, смазвайки автомобила му и причинявайки още по-голяма катастрофа на бул."Цариградско шосе". А има още стотици подобни, които всеки един момент могат да причинят непоправими щети. Чия ще е отговорността, ако не дай си Боже има и смъртен случай?

Безхаберие, липса на умения или умишлено се унищожава този природен рай?

Държавата даде милиони левове хонорари и води дела за собствеността на парка и го отне от Столична община, но вече повече от година не желае и не полага никакви професионални грижи. Общината се оправдава, че парка вече не е техен и не правят нищо! Питаме се, ако никой не е собственик на парка, кой прибира парите от входни такси?
Едно срамно поведение.

През 2013 г. СО решава да закрие съществуващото Общинско предприятие "Парк-музей Врана" и да предаде парка към „Паркове и градски градини" като по този начин се унищожава автономността на 120-годишния парк, което неминуемо се отразява и на неговото днешно силно окаяно състояние. Грижите, които Столична община полага са единствено в една незначителна част от целия парк, при това без оглед на съществуващите десетилетия традиции и практики, съхранени дори и след одържавяването на собствеността през 1947 г. Особено пред 70-те и 80-те години, паркът е в едно превъзходно състояние.

Поддръжката е на най-високо ниво.

В тази връзка е необходимо привличането на специалисти от целия кръг на ботаническата наука и ладшафтното инженерство, благодарение на които паркът на Двореца "Врана" да съхрани своето значение за консервационно значими видове от българската, балканска и световна флора, като има условия да бъде обогатявана и може да се използва за
научноизследователски и образователни цели.

При правилно поддържане и грижи, както и системни еколого-биологични изследвания и наблюдение, паркът може да бъде източник на генетичен материал за използване на адаптираните екзотични видове. Днес, единствените „грижи" които се полагат са косене на трева и събиране на шума!

Организирането на паркообразователни дейности изисква не само добро административно управление и ланшафтно строителство, но и наличието на подготвени служители, екскурзоводи в областта на ботаниката и екологията.

Подобен друг парк не само в България, но и в Югоизточна Европа не съществува. И вместо да бъде ценен, пазен, развиван, той е оставен да се превърне в една непроходима, болна и опасна джунгла. Ако липсва капацитет на управляващите ни да се грижат за него, то не е особено сложно да видят как се грижат други държави за подобни паркове.

Побратимяването на паркове, подобно на градското е практика, която би спомогнала за доброто развитие на парка. Да се привлекат специалисти, които разбират от парково изкуство и поддръжка, а не се оправдават с административни пречки или „модерни" тенденции.