"Управленската програма е един пожелателен документ, пиар документ".

Това мнение изказа пред БНР икономистът доц. Щерьо Ножаров - преподавател в УНСС.

Програмата на правителството предвижда постигане на балансиран бюджет, ограничаване на държавния дълг, както и прекратяване на процедурата за прекомерен дефицит. Икономистът обаче не вижда реалистични инструменти в нея, с които това ще бъде постигнато:

"По-скоро обратното. Виждам посочени инструменти, които имат в голяма степен пиар ефект и са насочени в обратната посока, т.е. запазване на досегашния модел, а не промяна на модела".

"Без значение какво пише в този програмен документ - програмата за управление на Република България, по Закона за публичните финанси и не само, водещо е какво пише в средносрочната бюджетна прогноза, която е до 2028 г. за тригодишен период, и същото се отнася и до средносрочния фискално-структурен план, който също е със срок на действие до 2028 година. В тези два документа няма нищо от посоченото в управленската програма, а по Закона за публичните финанси важно е какво пише в тези документи, а не в каквито и да било други документи", обясни доц. Ножаров в интервю за предаването "Преди всички". И изброи множество, според него, несъстоятелни неща в икономическата част на управленската програма.

Икономистът даде пример с частта за държавните предприятия:

"Предвижда се реформа, която да доведе до сериозно намаляване на възнагражденията на бордовете в държавните предприятия, но то слонът в стаята при държавните предприятия е, че ние имаме 266, а Федерална република Германия има 100, Белгия има 60, т.е. проблемът не е в заплатите на бордовете. Отклонява се вниманието от истинския проблем - че при нас имаме 3 пъти над средните европейски стандарти като брой държавни предприятия, които имат колосални дългове - 10 милиарда евро. Те трябва да се съкратят незабавно. Просто отклоняване на вниманието".

Относно идеята в управленската програма на правителството - че с промени в Конституцията се предвижда конституционно гарантиране на правото на разплащания в брой, доц. Ножаров коментира:

"Ако се въведе дигиталното евро, на основание договора за функциониране на Европейския съюз, който е първичното право на Европейския съюз, в нашата Конституция каквото и да пише, реално няма да ограничи самото пълно разплащане с дигитално евро, тъй като първичното право на Европейския съюз е над Конституцията на държавите-членки и ние вече, като сме влезли в еврозоната, не може с Конституция да изменяме правилата на договора за функциониране на Европейския съюз. Второто нещо - редица държави, включително и около България, членки на Европейския съюз - конкретно Гърция намалиха кешовото разплащане, доколкото знам, до 500 евро и продължават да го намаляват. Така че тенденцията, още преди въвеждане на дигиталното евро, в държави-членки, които са наши гранични съседи, е дори обратната. Затова за България това нещо ще изглежда странно. На трето място това е по-скоро някакъв ход на този етап, тъй като още веднъж казвам, че такива промени в Конституцията първо би следвало да бъдат, особено като сме в процедура за прекомерен дефицит, всички икономически промени би следвало да бъдат съгласувани с еврогрупата".

По думите на икономиста целият документ е с цел успокояване на общественото напрежение. Според него предвидените мерки са нереални:

"Те не кореспондират с истинските документи, каквито са бюджетната прогноза и средносрочният фискално-структурен план, което показва, че това е един документ, който цели успокояване по-скоро на някакъв тип напрежение в общество".

Според него това успокояване ще продължи до 15 октомври.