Основните митове на Балканите, които водят до толкова противоречия и конфликти, в същността си са етногенетически и етноисторически, каза проф. Димитър Димотров, историк, дипломат, бивш посланик на Македония в Москва. Димитров посочи, че в повече от случаите народите от региона търсят идентичността и самочувствието си в далечната история и най-вече в древността. Всичко е свързано с изключителни военни победи срещу външни врагове. Историографията става стратегическа цел, подчерта проф. Димитров. Създаденият мит непременно води до апотеоз в историята на определената страна и това, за съжаление се подклаждаше включително и от хора на изкуство и дори историци, уточни той.

Вместо в посткомунистическото настояще на страните от региона това да се промени, то не се случва. В голяма степен още от 19 век, това положение се подклажда и от Запада и Балканите са жертва на геополитическите доктрини, а не на демократичните. Проф. Димитров изрази тезата след Берлинския конгрес, инспириран от тогавашния министър-председател на Англия Дизраели в несъгласие на Сан Стефанския договор, за да не бъдат толкова засилени руските интереси на Балканите, те стават зависими изцяло от геополитиката.

Вместо тогава да бъде послушан гласа на един друг англичанин – Гладстон, който защитава демократичното бъдеще на току-що освободените от Оманско робство, допълни македонският професор. Това предопределя последващите Балкански войни, а и много от причините да се случат Първата и Втората световна война. Дизраели заложи на Берлинския конгрес всичко това, което се случи в Европа и особено на Балканите до падането на Берлинската стена. Тогава очаквахме наистина да настъпи помирението в Европа, но то не досегна много големи части от Балканите.

Ангел Димитров, историк и дългогодишен посланик на България в Скопие, изтъкна, че все още не е възможен общ прочит на балканската история, защото няма политическа воля за това. Но поне диалогът за това може да доведе до промяна в стереотипите. Знаците от Запада не помагат, защото оттам идват определения за Балканите като за “закъснели в развитието си”, като “погреба на Европа”, като “буре с барут”, напомни историкът. Дори създаденият неологизъм “Западни Балкани” е част от метафората за негативния образ на страните от полуострова, допълни Ангел Димитров. Френско-германският пример за помирение, сложил началото на Европейската общност по реализираната велика идея на Робер Шуман не може да се направи на Балканите, сподели той. Ние трябва да започнем от учебниците.

Аз мога да дам за пример съседни на България страни, където отявлено се говори за страната ни с омраза и неверност на фактите, уточни българският историк. Но, ако можем да променим учебниците, по трудно ще може да се намесим в литературата и изкуството и в медиите, уточни той. Затова трябва да възпитаваме. Балканите са претоварени от история и младите държави трудно могат да я понесат. А основното е, че там където боледува настоящето, се връща миналото, заключи историкът.

Тези мнения българският и македонски учен изразиха по време на Международната конференция “Интеграцията на малцинствата – гаранция за етническия мир”, организирана от Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа. /БГНЕС