- Г-н Бостанджиев, какъв профил бихте направил на политик, който използва сексуални метафори в своите публични изказвания?
- Зависи какви точно са сексуалните метафори. По принцип езикът, на който говорим за политически отношения, много често е доста сексуализиран, т.е. непрекъснато се търси аналогия със сексуалните взаимодействия. В този смисъл тези метафори могат да бъдат остроумни, могат да бъдат уместни, интереси и да внасят свежо и живо интерпретиране на някаква ситуация, а могат да бъдат и груби и просташки. Може би трябва да ми посочите конкретен пример…

- Разбира се, всъщност ви търся заради последното изказване на Румен Петков, който обяви, че опозицията е импотентна. Той е също така известен с фразата “тишината в спалнята ражда безумия” по адрес на Татяна Дончева, за министър Меглена Плугчиева беше казал, че “доста се е превъзбудила”, също така беше казал, че стои плътно до главния си секретар Валентин Петров “отпред, отзад, както го предпочитате”. Признак на какво, според вас, са тези изказвания?
- За мен това е проява на простотия, не виждам какъв друг коментар може да се направи. Такива изказвания на един политик независимо дали са в медиите, на маса, или където и да било, изразяват най-малко ниска култура. Във всяка една от тези интерпретации има съвсем ясен стремеж някой да бъде унизен, да бъде накърнено неговото достойнство. Аз мисля, че подобни изказвания просто нямат място в публичното пространство, защото те нарушават добрия тон. Не просто се използва сексуална метафора, а някой удря срещу достойнството на друг човек. Както и да го направиш – дали със сексуална метафора, или с някаква друга метафора, това си е абсолютна обида. А все пак е прието в диалозите в публичното пространство хората да си говорят с уважение, независимо от различията и конфликтите си. Това е начин подмолно да се удари другия, като уж се направи майтап за публиката. Този, който използва метафората, иска да създаде някакъв ореол около себе си “Вижте колко съм остроумен и интересен”, а обектът на това нещо трябва да бъде опетнен и унизен.

- А използването на такива изрази какво говори за сексуалността на човека, който си служи с тях?
- Не говори за сексуалността, а за културата му. Нека да не сексуализираме тази история, защото в нея няма нищо специфично сексуално, има неща, които изразяват примитивизъм и липса на елементарно възпитание и добър тон. Това е въпрос на култура, която очевидно хора, израснали по села и паланки, няма откъде да придобият. За съжаление от позицията, от която сега се намират, те могат да налагат това като стил на обществото. И това е много жалко.

- Според вас самото общество как възприема тези послания?
- От подобни зрелища ми се струва, че могат да се кефят само някакви лумпени. Но все по-голяма част от населението като че ли се лумпенизира и се кефи от тези изпълнения и затова такива хора продължават в този дух. Определено обаче за един културен човек подобно поведение е отблъскващо и то главно, защото на едно много базисно ниво той изразява неуважение към опонентите си.

То е същото като на една сбирка някой да пусне подобни истории по отношение на друг от компанията. Некоректно е, защото се смесват две неща: от една страна у нас сме свикнали да се шегуваме на сексуална тема и когато се каже нещо такова, по рефлекс се възприема с усмивка, но това всъщност е много директен и коварен удар по достойнството на този, по адрес на когото се казва. Плюс това тук се използва метафора, така че засегнатият трябва да отговори на същия език, което означава да влезе в тона на нападателя и да се принизи до него. Ако човек не е склонен да направи това нещо, той остава в позицията на жертвата. И ако се прави някакъв коментар за тези неща, той трябва да бъде не по линия защо се използва сексуалната тематика, а по-скоро допустимо ли е да се говори за това от хора, които все пак са публични фигури и засягат други публични фигури. Това задава стил на общуване в това общество.

А защо точно се използва сексуалната тематика е все едно да се питаме, когато някой псува защо имам предвид сексуално действие точно спрямо майката. Дали е спрямо майката, бабата, лелята няма никакво значение. Въпросът е, че той изразява преди всичко отношение на унизяване, тъй като засяга една сфера, в която има норми на приличие. И сега е моментът да се изясни, че нарушаването на това приличие не е много приемливо. Но това е въпрос на етичен диалог, а не на сексуален.

Интервю на Калина Томова
Vsekiden.com