танислава Спасова е млада жена от Търговище, майка на две деца – момчета на 10 и на 4. Вече втора година тя е обект на мераците на местен бабаит, който не я оставя на мира, въпреки че двамата никога не са имали интимни отношения. Дончо Дончев е подписал ограничителна заповед в полицията да не додява на жената, но всичко остава само на хартия.

Стига се и до дело, но на този етап съдия Тодор Димитров от Търговищкия районен съд е оправдал досадника. Това е второ съдебно дело за тормоз срещу Дончев – преди години по същия начин мераклията тероризирал момиче, което избягало чак в чужбина заради него. Както се вижда обаче, в очите на родните магистрати психарят минава за безобиден, гнусните му квалификации не се схващат за обществено неприемливи, а жертвите му са принудени да живеят в страх, понеже не получават закрила от закона.

Тормозът започва през лятото на 2013 г., когато в барче на бащата на Станислава – учителят Станислав Братованов, Дончо Дончев за пръв път зърнал младата жена и си „паднал” по нея. До онзи момент се радвал на благоволението на баща й, който му възлагал дребни поръчки, за сметка на което Дончо се ползвал безплатно с банята, басейна и съоръженията за забавление в комплекса, а често минавал метър и със сметките за консумация. Дончев започнал да се държи свойски със семейството и дори да прави опити да възпитава двете деца на Станислава, като че е техен баща. В един момент взел да нахалства и да се изнервя от това, че тя не допуска близостта му. Започнал да я тормози с телефонни обаждания и есемеси по всяко време на денонощието, но предимно през късните часове на нощта. Младата жена се оплакала на баща си и той престанал да пуска Дончо в заведението.

Това още повече озлобило мераклията. Дончев започнал да „напомня” за себе си с истински телефонен терор над Станислава – звънял й и й пращал есемеси с обидно съдържание постоянно. „Като истински курволяк, не отговаряш...”, „Абоната има делови разговори и затова не отговаря....”, пише й той, понеже тя не му вдига телефона. Озлоблението му от това започва да ескалира в заплахи: „След 10 минути ще дойда и ще ви начупя главите!”, „След 10 минути ще пръсна един коктейл Молотов пред вас!”, заканва се мъжът. Между всичко това обижда Станислава и семейството й по всякакъв начин. Станислава е изредила обидните му квалификации в тъжбата си, но ако съдим по разпореждането на съдия Димитров от Районен съд - Търговище, за него не са нито „конкретни”, нито „обидни” думите „курволяк”, „тиква”, „боклук”, „перверзница” и „овча кратуна”. „Според съдията не съм била уточнила също така с помощта на какво „техническо средство” са ми били отправени заплахите, при положение, че ясно съм написала, че става въпрос за есемеси, пращани на мобилния ми телефон от телефонни номера на въпросния Дончо”, обяснява Станислава и в потвърждение на думите си ни е изпратила в писмо до редакцията на БЛИЦ цял набор разпечатки и други доказателства, които красноречиво говорят какво е преживяла младата жена през тези близо

2 години до ден-днешен, в които полиция, съд и прокуратура се правят на ударени, че проблем няма.

Налага се жената да уточни „пропуските” в тъжбата си повторно на съдията, за да схване той какво точно я притеснява. Жената е написала, че живее сама с децата си – две момчета на 10 и 4 години. Обяснява, че се страхува маниакът да не изпълни заканите си към нея и близките й. Изпратила е разпечатки от есемесите му, в които четем: „Ще му счупя главата!”/ за бащата на Станислава – б.а./ В други сипе закани към посетители на заведението на баща й, които Дончев явно счита за свои „конкуренти”: „Педофилчо и тази година ще яде бой...”, „Черното к*р по-добре влиза...”, „Да не забравиш да посвириш на кавала на мангала...”, „Да не се върна в Макариополско, че ще те върна в първи клас....”, „Тази вечер очаквай данъчна проверка...” са само малка част от онова, което четем в разпечатка, пълна със словоблудствата на телефонния терорист. „Освен, че се чувствам обидена и унизена, живея в страх от този човек – не сме имали никакви отношения с него и се съмнявам в психичното му здраве. Притеснявам се да излизам, да не ме срещне някъде по улицата, да не ме причака някъде, да ме нападне, или през нощта да нападне дома ми – не живея с мъж, сама съм с децата си и се страхувам най-вече заради тях!”, споделя Станислава.

Съдия Тодор Димитров от Районен съд - Търговище обаче ни най-малко не споделя страховете й и „безстрашно” излиза със следното странно разпореждане №133 /10.01. 2015 г.: „Частната тъжба не отговаря на изискванията от закона. Обвиненията не са пълно и ясно формулирани. Липсва конкретизация как точно са извършени обидите и заплахите, чрез какви технически средства. Не е конкретизирала кога и с какви думи и изрази тъжителката е била обидена” и т.н., след което следва съдийското заключение: „Не дава ход на частната жалба. Разпореждането не подлежи на обжалване”.

Придобил самочувствие от постановената безнаказаност, Дончо Дончев се активизира:

на 13-и този месец почва да звъни на Станислава от 17,10 часа, през 20 минути, до късно през нощта, и след кратка среднощна „почивка” подновява атаките в 0,04 на другия ден. На 16-и „смяната” му на телефона почва от 3,32 призори, а на 17-и май – откъм 1 часа през нощта. Съдебно-техническа експертиза по наказателно дело №38/2015 г. е установила, че става въпрос за 3 телефонни номера, собственост на Дончо и един на Станислава, но според съдебно-техническата експертиза от масивите на „Теленор България” ЕАД не можело да се разбере кой телефонен номер е изпратил и кой от тях е получил съобщенията. /?!?/ Самата Станислава ги пази в телефона си и е повече от ясно, че не е писала обидите и заплахите сама – личи, че са пратени от телефонните номера на Дончев, но това явно не изглежда доказателство за съдията.

Тези дни ще се гледа обжалването на постановлението на Районен съд - Търговище. Човек се пита обаче: защо самата полиция не взима мерките, които са й дадени по правомощия от законодателя?! През декември миналата година Дончев е признал в полицията, че тормози жената и е подписал ограничителна заповед да не я доближава, да не й звъни. Фактите красноречиво говорят, че не спазва тази заповед. В такива случаи предупреденото лице трябва да носи наказателна отговорност по чл. 144, ал. 1 от НК и чл. 146 ал. 1 от НК.
Докато навлизахме в подробностите от тази история, която не е единичен случай у нас, правят впечатление следните парадокси: мобилна компания не може да каже кой звъни и кой приема обаждане; съдия не прави разграничение между нормална и обидна дума и се прави на ударен, че не разбира „техническото средство” и не възприема като такова мобифона. Трябваше ли Дончо да използва СРС, че да придобият стойност оплакванията на Станислава?! Една сама жена с две деца живее в страх и не излиза от дома си заради провинциален маниак, и всичко това не изглежда заплаха в очите на полиция и съд?! Станислава и децата й живеят в плен на налудността на чужд човек, а съдът го оправдава, като по този начин му дава сила да продължи с тормоза. Полицията пък не прилага механизма на предупреждението, което Дончев е подписал, и подлежи на законна санкция. А въпросният Дончо не е прилагал схемата с тормоза само върху Станислава. Преди време и друга негова жертва го е дала на съд…

Бащата на Станислава – Станислав Братованов:
Друго момиче го даде под съд и избяга в чужбина заради него!

„Споделих за проблема с дъщеря ми с колеги и от тях научих, че тоя същият - Дончо, преди години е тормозил по същия начин едно момиче Криси - и тя дъщеря на учител. Открих бащата на това момиче - Пламен Захариев – преподавател по немски език в Икономическия техникум в Търговище, интелигентен човек - преводач. Човекът ми разказа как Дончо е причаквал дъщеря му по улиците, звънял й постоянно, ходел да я причаква пред училището. Мислели го за педофил, понеже разликата във възрастта между него и момичето била 20 и кусур години. Криси си имала приятел и една вечер, когато тоя пак я причаквал, станало пререкание между нейната компания и него. За да си отмъсти, Дончо хвърлил стъклена бутилка по децата. През 2009-а или 2010 г. става това и родителите на Криси го дават на съд. Нямам представа как е завършило делото, но въпросното момиче в момента е с майка си в чужбина – не искат дори и да си спомнят за тоя. Питам се обаче: трябва ли ние, нормалните хора, да си променяме живота и да бягаме, да се спасяваме от такива като Дончо Дончев, вместо институциите по реда и закона да го сложат на място?! Оказва се, че нормалните хора в тази страна са беззащитни! Този човек е безделник, който дори не знам с какво се занимава и откъде има пари за телефонните сметки. Сега, напоследък, като разбра, че правим разпечатки от есемесите му, само звъни на дъщеря ми, избягва да пише. Много хора ни съветват Станислава да си смени телефонния номер, но това не е гаранция, че той няма да открие и новия й номер. А пък от друга страна се питам защо тя да си губи социалните контакти с хората, които я търсят на познатия й телефон, само защото някакъв си е решил, че я харесва и я е превърнал във фикс идея на болния си мозък!?... Но, вижте какво, ако това е правосъдие - съдия да се прави на ударен, че не разбира за какво става въпрос, здраве му кажи!..”, каза пред репортер на БЛИЦ учителят Станислав Братованов.

Еми МАРИЯНСКА, БЛИЦ