На 29 август според българската народна традиция се отбелязва Секновение, известно още като Обсечене. В народните вярвания това е денят, в който "денят и нощта се стигат" и стават равни по продължителност.

Секновение се възприема като граница между лятото и есента. Според традиционните представи от този момент времето и водата започват да се охлаждат, а змиите и гущерите се прибират в леговищата си. Смята се, че тогава се скриват и самодивите.

Празникът се определя като "тежък" ден. На него не трябва да се работи и не е препоръчително да се започва нищо ново. В някои райони през нощта се палят огньове, за да бъдат прогонени злите сили. Стопаните пък събират диви плодове като дренки и киселици за зимнина.

Секновение е свързано и с християнския празничен календар. Денят е посветен на смъртта на св. Йоан Кръстител и отбелязва отсичането на главата му. Поради това според народното вярване не трябва да се консумират червени плодове и зеленчуци - сред тях дини, ябълки и домати. Забранено е и пиенето на червено вино.

В народната традиция съществува и схващането, че на Секновение не бива да се влиза в реки, тъй като водата вече започва да изстива. Според поверието, ако човек наруши забраната и се къпе в реката, ще се пресече.

Празникът се нарича още Иван-Коприван. Според легендата отсечената глава на светеца била хвърлена в коприва.

Секновение съчетава езически и християнски представи - от една страна, "смъртта" на лятото и настъпването на прехода към есента, а от друга - смъртта на св. Йоан Кръстител.

В християнския календар празникът е част от своеобразна последователност, свързана със светеца: Еньовден символизира раждането на св. Йоан, Ивановден - неговото кръщаване, а Секновение - смъртта му.