Съюзът на демократичните сили е създаден на 7 декември 1989 г. В СДС първоначално влизат Клуб за гласност и демокрация, "Екогласност", Конфедерация на труда "Подкрепа", Независимо дружество за защита на правата на човека, Комитет за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Клуб на незаконно репресираните след 1945 г., Независимо студентско дружество, Движение "Гражданска инициатива", БРСДП /о/, БЗНС "Никола Петков". По-късно се присъединяват Радикалдемократическата партия, Зелената партия и Демократическата партия.

СДС се определя като национално движение на партии, организации и граждани, чиято организация и дейност се определя от споразумения. За първи председател на Координационния съвет е избран Желю Желев.

Две години по-късно СДС печели парламентарните избори и съставя кабинета на Филип Димитров. На изборите за 36-то Народно събрание и за местни органи на управление от 13 октомври 1991 г. СДС печели с 34.36%, следвана от БСП с 33.14%. Това са 110 мандата. Правителството на СДС управлява едва 9 месеца, преди Движението за права и свободи да оттегли подкрепата си за правителството.

Министър-председателят и тогавашен лидер на СДС Филип Димитров иска вот на доверие в парламента, но не го получава. Правителството е свалено и парламентарната рулетка се завърта. Така се стига до връчване на мандат за съставяне на правителство на ДПС, което с подкрепата на Българската социалистическа партия управлява до края на 1994 г.

Филип Димитров е първият български премиер, който при загуба на доверие излиза пред Народното събрание и иска официално вот на доверие за политиката на правителството. Положителният пример на Димитров обаче създава прецедент, от който всички следващи министър-председатели се страхуват и предпочитат да предоговарят подкрепата за правителствата си извън парламента.

СДС остава в опозиция на правителството на Любен Беров, останало в историята с това, че при неговото управление се утвърждават всички силови групировки.

В периода 1993 г. - 1994 г. СДС внася серия от вотове на недоверие към правителството на Беров, но въпреки това губи парламентарните избори и през 1994 г. те са спечелени от БСП с лидер Жан Виденов.

Правителството на Виденов управлява страната в комфорт само няколко месеца, въпреки стабилното парламентарно мнозинство. В края 1995 г. започва икономическа криза. В страната се появява дефицит на продукти от първа необходимост като хляб и олио, а в последствие икономическата криза води до серия банкови фалити.

През октомври се провеждат президентски избори, спечелени от Петър Стоянов. Икономическата криза създава условия за протести, започнати от студентите от Софийския университет. ВМРО също започва улични протести срещу правителството на Виденов, към които се присъединява СДС, чийто лидер по това време е Иван Костов. Кризата ескалира до обсада на Народното събрание. Политическите преговори между парламентарно представените партии са блокирани.

Току-що встъпилият в длъжност президент Петър Стоянов поема консултациите по излизане от политическата криза и убеждава БСП да върне мандата за съставяне на правителство, за да се предотврати ескалацията на политическата криза.

Насрочени са извънредни парламентарни избори през април, който водената от СДС коалиция ОДС печели убедително и създава правителство. България подава молба за членство в НАТО и засилва европейската интеграция. Правителството на СДС, водено от Иван Костов губи парламентарните избори през 2001 г. от НДСВ. Основните обвинения срещу него са "клиентелизъм и корупция".

СДС остава в опозиция, въпреки предложението на НДСВ да остане в управляващата коалиция. От 2001 г. насам СДС е опозиционна партия и преживява серия от политически кризи, преди да започне постепенно да връща доверието в себе си в края на 2005 г. На президентските избори през 2006 г. кандидат-президентската двойка на единната десница, съставена от СДС, ДСБ, ДП и БЗНС Неделчо Беронов и Юлиана Николова не успяха да стигнат до балотаж. Беронов-Николова изпревариха кандидата на „Атака“ Волен Сидеров при вота на българите в чужбина, както и в 23-ти и 24-ти софийски избирателен район.

След изборите председателят на СДС Петър Стоянов обяви, че през 2007 г. партията ще се посвети на конкретни политики, „извън омагьосания кръг на дясноцентристката интрига“. Според него средата в българската политика е високо конкурентна най-вече в центъра на десницата. СДС се обяви за съюзник на Европейската комисия за гарантирани на прозрачно разпределение и оползотворяване на средствата по европейските фондове. Партията ще се яви самостоятелно на предстоящите избори за български европейски депутати. /Bulgarian Post