Създаването на Обща балканска сеизмична мрежа обсъждат на научно работно съвещание в Боровец сеизмолози от всички балкански страни, от Франция, Италия, Норвегия, Холандия, Германия, Русия, Израел, Египет и САЩ. Това съобщи ст. н. с. Ценка Христова - научен директор на съвещанието, чиято тема е “Мониторинг на земетресенията и редуцирането на сеизмичния хазарт в балканските страни”. Геофизичният институт при БАН и Университетът в Берген, Норвегия, са организатори на проявата, която се финансира от НАТО и ще се състои в хотел “Самоков” в Боровец.

Официалното откриване на съвещанието, което ще продължи до 17 септември, е днес. В края на съвещанието ще се създадат групи, които ще работят за изграждане на Обща балканска сеизмична мрежа, обясни Ценка Христова. Тя уточни, че няма да се поставя срок за създаването на мрежата, защото има проблем с финансирането й. В момента България обменя сеизмични данни в реално време с Румъния, Словения и Словакия. Страната ни обменя също сеизмични данни в цифров вид с МЕДНЕТ - Италия, която представлява мрежа за наблюдение на земетресенията в Средиземноморския регион, със сеизмичния център ОРФЕУС в Холандия и с мрежата от сеизмологични станции ГЕОФОН от Германия, обхващаща страни и от Югоизточна Европа, съобщи Христова.

През 2003 г. беше създаден пилотен проект за изграждане на Обща балканска сеизмична мрежа, но той не беше одобрен за финансиране от Европейския съюз /ЕС/, припомни Ценка Христова. В проекта са участвали всички балкански страни и всички институции, поддържащи сеизмични мрежи в Европа. Освен финансовия проблем за създаването на мрежата друга трудност е техническото й осигуряване, отбеляза Христова. Тя обясни, че начинът на обработка на сеизмичните данни /като софтуер/ трябва да бъде еднакъв за всички участници в мрежата, за да могат данните да се обработват едновременно. Засега оборудването на станциите в балканските страни е различно. Всяка страна от Балканите има планирани средства за включване в международния проект за Обща балканска сеизмична мрежа, но създаването й трябва да се одобри и на правителствено ниво, допълни Ценка Христова.

Създаването на Балканска сеизмична мрежа ще е от голямо значение особено при силни земетресения в близост до границите на страните, които сега не са добре покрити от наличните сеизмични станции, отбеляза научният директор на съвещанието. След разпадането на Югославия мрежата от сеизмични станции на Балканите е разпокъсана и сега с най-модерна мрежа от станции от балканските страни е Словения. Добра е и сеизмичната мрежа на Хърватия, посочи Ценка Христова. Тя припомни, че на териториите на всички балкански страни са ставали дълбоки земетресения с голям радиус на разпространение. Много опасни са трусовете по Северноанадолския разлом.

В Гърция се намира Егейската дъга, където има зона на голяма земетръсна активност. На територията на България най-големи земетресения са ставали в Кресна /1904 г./ и в Пловдив /1928 г./, отбеляза сеизмологът. На базата на архивна информация за времето и за силата на различни земетресения може да се прави статистика на тяхната повторяемост в даден период от време, обясни Ценка Христова. Тя уточни, че колкото по-пълна е информацията за земетресенията, ставали на дадена територия, толкова оценката на бъдещите земетръсни рискове ще е по-добра. Информацията е на БНР.