"През миналата седмица обект на засилено публично внимание станаха съдебни актове и процесуални действия на различни съдилища: лидер на парламентарно представена политическа сила изрази несъгласие със съдебно определение за вземане на мярка за неотклонение „домашен арест“ на обвиняем и обяви, че ще сезира Инспектората към Висшия съдебен съвет за извършване на проверка за почтеност на постановилия определението съдия; медийни критики бяха отправени по отношение на взето решение от председателя на съдебен състав да ограничи публичността на разпоредително заседание по дело, към което има засилен обществен интерес; широко обсъждане получи съдебен акт за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ на кмета на гр. Варна и други обвиняеми с него по досъдебно производство лица.

Съюзът на съдиите в България никога не е отричал, че са налице основания, поради които доверието в съдебната власт да продължава да бъде на изключително ниско ниво", се казва в позиция на ССБ, която БГНЕС публика без редакторска намеса:

"Винаги критично сме посочвали дефицитите в устройството на съдебната власт, даващи възможност за упражняване на нелегитимни влияния в администрирането ѝ. Реагирали сме многократно на актовете и бездействията на Висшия съдебен съвет, взети под такова влияние и които са представлявали непрозрачно и неотговорно управление на дейността на съдебната система. Активно сме призовавали и да се разкриват и изобличават всички съмнения за зависимост на магистрати, несъвместими с техния статут. 

Считаме, че основна роля за повишаване на общественото доверие имат самите съдии, които следва да мотивират своите съдебни актове по начин, който съответства както на изискванията на закона, така и отчита необходимостта, гражданите да бъдат убедени в правилността и обосноваността на съответните решения.

Със съжаление отчитаме, че на управленско ниво не е осигурено прилагането на законовото изискване за публикуване на всички съдебни актове, постановявани в открити съдебни заседания. Законът за съдебната власт поставя изрични ограничения за спазването на това изискване. Извън тях обаче в отделни съдилища са възприети във вътрешни правила или в прилагани практики излишни и прекомерни ограничения на публичността на редица съдебни актове. Това препятства както информираността на обществото за мотивите да бъдат постановени определени съдебни решения, така и упражняването на правото на подлагането им на легитимна и обоснована критика.

Призоваваме представителите на останалите власти да зачитат независимостта на съдебната власт и да не подкопават допълнително ниското обществено доверие в нея. Тези политически сили, които са парламентарно представени, имат конституционно възложени задължения да осигурят своевременното избиране на членовете на т. нар. обществена квота във Висшия съдебен съвет и на членовете на Инспектората към ВСС. В резултат на продължителното неизпълнение на тези задължения легитимността на решенията на ВСС и ИВСС е поставена под въпрос.  

Осъществявайки правосъдието в името на народа и като част от него, българските съдии следва да приемат отправената легитимна критика към дейността на съдилищата за присъща на гражданското общество. За да допринесе обаче тази критика към подобряването на правораздаването, а не към допълнително уронване на авторитета на правосъдието, призоваваме участниците в публичния дебат да се въздържат от необосновано засягане на личното достойнство на критикувани за техни решения съдии. Само фактори, които нямат интерес от спазването на законността, могат допълнително да спечелят от окончателното утвърждаване на правния нихилизъм", се казва в позицията на Съюза на съдиите в България.