Рязък спад на качеството на настилките в 17 области, рекордна смъртност по пътищата и огромни регионални различия очертават тревожна картина за безопасността на движението

В разгара на летния сезон, когато се пътува по-интензивно из страната за отдих, темата за качеството на пътищата у нас излиза на преден план, особено на фона на множеството инциденти и рекордна за Европа смъртност на пътя.

В поредицата си "265 истории за икономика" Институтът за пазарна икономика представя данните за състоянието на републиканската пътна мрежа у нас за 2024 г. Те са предоставени на ИПИ от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) и класифицират републиканските пътища (в чиито състав не влизат общинските пътища) у нас според състоянието на настилката - добро (с повреди, обхващащи под 10% от пътя), средно (повреди от 10% до 30%), лошо (повреди над 30%) и без настилка.Индикаторът показва за кои пътища в страната АПИ е отделила повече внимание и средства в поддръжката в последно време.

Към 2024 г. дължината на републиканската пътна мрежа възлиза на малко под 20 хиляди километра. От тях 7064 км (36%) са с добро състояние на настилката. Това е значително понижение спрямо предходните няколко години, в които малко над 40% са в добро състояние - с други думи, качеството на пътната инфраструктура в страната отчетливо деградира. От друга страна, пътищата в лошо състояние са 5185 км или 26% - приблизително колкото и в предходната година. 

Намаляването на пътищата в добро състояние през 2024 г. се наблюдава в 17 от 28-те области у нас. Най-сериозно според измерванията на АПИ пада качеството на пътната мрежа в области като Сливен (от 87,9% в добро състояние през 2023 г. до 51,2% през 2024 г.), Стара Загора (от 63,1% на 31,6%) и Добрич (от 25,3% на 5,4%).

Макар и данните да не разкриват причината за тези резки спадове, логично възможно обяснение е рязката граница от 10% повреди по пътя. Например, ако на дадена територия голям дял от пътя е с около 9% повреди и те нараснат до 11% в следващата година, това ще понижи значително дела на пътищата в добро състояние.

Наблюдават се и значителни регионални различия в качеството на републиканските пътища - докато в области като Перник, Добрич и Монтана делът на пътищата в добро състояние е под 10%, на места като Пазарджик и Благоевград той е около 60%.

На общинско ниво също са видими особено високи различия в състоянието на пътищата. Общините със 100% добро състояние на настилката са 9, докато тези с 0% са 35. С по-добро състояние на пътищата са общините в Югоизточна България, което би могло да се обясни с терена - в планинските райони има по-малко пътища, което прави и поддръжката по-лесна. Именно общините с най-малко километри републикански пътища у нас - например Челопеч, Сопот и Пирдоп, са сред тези със 100% в добро състояние.

От друга страна, общините с най-висок дял на републиканските пътища в лошо състояние са концентрирани в Северозападна и Югоизточна България. У нас има и 46 общини в които има републикански пътища без каквато и да било настилка, като в някои техният дял е особено висок, например Бойница (34,9%) и Априлци (32,1%).

Влошаване в качеството на пътищата има и на общинско равнище. В цели 120 общини делът на пътищата в добро състояние е намалял, докато само в 55 се е увеличил. Същевременно в 95 общини делът на пътищата в лошо състояние расте, докато в 90 други намалява.

Данните на АПИ очертават притеснително развитие в състоянието на пътната мрежа през 2024 г. - понижението в дела на пътищата в добро състояние е рязко и се наблюдава в цялата страна. Същевременно проблемът не е непременно структурен и би могъл сравнително лесно да се коригира, в зависимост от това дали АПИ се концентрира върху пътищата в най-лошо състояние или върху тези, с малко над 10% повреди.

Качеството на инфраструктурата обаче има пряка и очевидна връзка с честотата на пътните инциденти, и няма как да очакваме значителни подобрения в тази насока ако не се инвестира активно в подобряване на пътната мрежа; на този етап промените са почти изключително негативни.

***

* Авторът Теодор Недев е младши изследовател в Института за пазарна икономика. Работата му се фокусира върху теми като регионално развитие и глобални икономически тенденции.

Статията е публикувана в седмичния бюлетин на ИПИ ТУК