Първи май, известен още като Международен ден на труда, се отбелязва по цял свят като символ на борбата за работнически права, по-добри условия на труд и социална справедливост. Днес го свързваме с почивка, празнични шествия, пролетно настроение и пикници на открито, но неговите корени са дълбоко свързани с трудова борба и социални движения.

Историята на празника започва в Съединените щати. На 1 май 1886 г. над 300 000 американски работници излизат на протест, настоявайки за въвеждане на 8-часов работен ден. Протестите са част от по-широко движение, но в Чикаго ситуацията се нажежава най-много. След няколко дни на мирни демонстрации, напрежението прераства в сблъсъци между работници и полиция, известни като Хеймаркетския бунт. Загиват няколко души, включително полицаи, а осем анархисти са арестувани — някои от тях по-късно екзекутирани.

Тези събития превръщат 1 май в символ на жертвата в името на справедлив труд.

През 1889 г., по време на учредителния конгрес на Втория интернационал в Париж, се приема резолюция 1 май да бъде отбелязван като ден на международна солидарност на трудещите се. Оттогава все повече държави започват да честват празника.

В България Първи май се чества за пръв път още през 1890 г. – само година след решението в Париж. Организиран е митинг от социалисти в София. В началото празникът има протестен характер, но постепенно става и ден за празнуване на труда и постиженията на работническата класа.

След 1945 г., по време на социалистическия режим, Първи май се превръща в официален държавен празник. Провеждат се масови манифестации, в които участва цялата страна — ученици, работници, военни и дори трактори и камиони, окичени с лозунги. След демократичните промени през 1989 г. характерът на празника се променя – манифестациите изчезват, но денят остава официален неработен ден и възможност за почивка и социално послание.

Днес Първи май е празник с двойно значение. За едни това е празник на труда и солидарността, ден за изразяване на социални искания. За други – просто началото на май, повод за отдих, природа и семейни събирания.

Но независимо от контекста, същността на 1 май остава жива – напомняне, че правата на работещите не са даденост, а резултат от борба и солидарност.

У нас - В чест на Деня на труда КТ "Подкрепа" организира за девета поредна година празнично шествие в София и концерт "Рок за труда" с известни изпълнители. 

Шествието ще премине под надслов: "Не пипай регулацията на тока за бита!". Синдикатът настоява за ясен механизъм при определянето на цените на електроенергията за битовите потребители.

КНСБ ще отбележи празника със специално студио в YouTube канала на синдиката и във Фейсбук от 10 часа, озаглавено: "Гласът на работеща България". 

В него е предвидена юридическа онлайн приемна с експерти по трудово право и данни за най-честите трудови нарушения.

Шествието на КТ "Подкрепа" ще тръгне в 11 часа от площад "Света Неделя", ще премине по централни столични улици и ще стигне до музей "Земята и хората". Там в 12:30 ще започне концертът "Рок за труда" с участието на Милена, Васко кръпката и Подуене блус бенд, Спринт, Атлас, Коцето Калки и Мартина и други известни български рок банди и изпълнители. Музикалното събитие ще продължи почти 9 часа. 

Първомайската акция на КТ "Подкрепа" е породена от желанието на синдиката да покаже, че 1 май е ден на работниците, които вече 139 години се борят за правата си и заради които днес има 8-часов работен ден, болнични, пенсии, детски надбавки, обезщетения, защитно и предпазно работно облекло и много други придобивки. "Подкрепа" настоява либерализацията за битовите потребители да се изясни като правни норми, начин на формиране на цената, защита на социално уязвимите домакинства и на тези, изпаднали в състояние на енергийна бедност.

Според данни на синдиката повече от 2 500 000 българи попадат в категорията "енергийно беден", като по-голямата част от тях са работещи. 

Още вчера от КНСБ оповести данни за нарушенията на трудовите права в годишния си доклад за миналата година, който обобщава над 17 500 сигнала. Сред най-честите са тези, че работодателите не организират безплатни медицински прегледи, служители не получават допълнително заплащане, когато извършват работата на свой отсъстващ колега, и възлагане на работа, която не е свързана със задълженията в длъжностната характеристика.

А в Европа в много държави са организирани масови протести с искания за по-добри условия на труд, по-добро заплащане и равни права на мъжете и жените във всяка сфера.