Всяка година махат от списъка неща, които не се купуват, и добавят нови

Храните имат 29% тежест

Статистиката у нас мери всеки месец цените на общо 852 стоки и услуги, за да установи каква е инфлацията.

През 2023 г. те бяха 853, но една от стоките - предплатена карта за мобилен оператор, е отпаднала от наблюдението. Други 2 пък са били заменени с нови.

В дългия списък е включен уред за здравословно готвене (т.нар. мултикукър), защото

заради многобройни промоции през миналата година хората започнали да го купуват по-масово.

Нова стока, чиято цена вече се наблюдава, е и вид безогледален фотоапарат. Но от тази голяма кошница са махнати малките компактни фотоапарати, които вече не се използват, откакто мобилните телефони правят по-добри снимки. Както и няколко вида билети за влак във вътрешността на страната, макар че други остават.

“Такива промени се правят всяка година, защото потреблението се изменя непрекъснато. Методологията на Евростат, по която работим, има изискване промени да се правят по веднъж на всеки 5 години, но това е минималното изискване.

Това, че част от потребителската кошница се променя, не изкривява данните, защото всяка стока има свое относително тегло и то зависи от нейното потребление”, каза за “24 часа” председателят на НСИ доц. Атанас Атанасов. През 2023 г. например от индекса за инфлацията са отпаднали цените на компактдисковете, а са добавени тези на екскурзиите в чужбина. Защото първото почти изчезна от бита, а като постковид ефект хората започнаха да пътуват повече

“Относителното тегло на екскурзиите при изчисляване на общия индекс на инфлацията обаче е с толкова много нули след десетичната запетая, че колкото и да поскъпват или поевтиняват, не оказват голямо влияние”, обясни доц. Атанасов.

При хранителните стоки обаче е обратното - имат много голяма тежест. От всичките 852 наблюдавани стоки хранителните са 167, и то във всички категории. Тяхното относително тегло и в общия индекс е солидно - малко над 29%.

Докато средно в ЕС храната оказва влияние върху 16% от общата инфлация, защото горе-долу толкова харчи средният европеец за нея. А в Люксембург при изчисляване на инфлацията относителното тегло на храната и безалкохолните напитки е само 8,7%.

Редовно в потребителската кошница се сменят лекарствата - по-малко използваните се заменят с по-широко купуваните.

Какво точно да се включи в списъка и с какво относително тегло, се определя от изследването на домакинските бюджети за предходната година. Това е най-старото изследване на НСИ, правено без прекъсване още от 20-те години на миналия век.

Грубо казано, на 3 хиляди домакинства в България всяка година се раздават дневници и в тях те си записват всеки разход и за какво е направен. Такива изследвания се правят и във всяка държава от ЕС и от техните резултати се вижда в коя страна членка за какво харчат хората най-много парите си. Същото важи и за страните - членки на ОИСР, което на практика включва и всички значими в икономическо отношение държави по света - САЩ, Австралия, Великобритания, Япония и т.н.

От нашето например се вижда, че само за хляб “Добруджа” тези три хиляди домакинства са дали 203 854 лв. през 2023 г., за бял хляб - 627 993 лв., а за типов и ръжен - малко над 177 хил. лв.

Тези разходи се превръщат в относителни тегла и когато анкетьорите на НСИ тръгнат по магазините да проверяват колко струва всеки вид хляб, цените влизат в потребителската кошница според това какъв дял от общите разходи представляват.

“Веднъж един мой колега бе попаднал случайно в обхвата на наблюдението на домакинските бюджети и му се наложи да води дневник за разходите на цялото семейство. Така установи колко прекалено много пари дава за храна, подлъган от разни промоции, която после се изхвърля”, разказва доц. Атанасов.

Разходите за образование у нас представляват едва 0,5% от всички, докато средно в ЕС те са 0,9%. Това обяснява защо въпреки поскъпването им с цели 22% през 2022-а, на следващата година българинът почти не намали това перо в бюджета си. В тези разходи влизат различните такси за средни и висши училища, цените на курсовете за езици и квалификация и пр.

Разликите между наблюдаваните стоки в различните страни членки, доколкото ги има, са в рамките именно на потреблението. Например човек би помислил, че в Нидерландия статистиката сигурно следи и цените на платената любов, тъй като тази дейност там е регламентирана и си има ясно определена и обявена цена. Но проверка на сайта Centraal Bureau voor de Statistiek показва, че няма нищо подобно. Защото разходите за хазарт, наркотици, проституция, както и премиите по застраховките “Живот” и административните такси на частните пенсионни фондове са изключени от всички наблюдения според регламента на ЕК от 2020 г., който определя какво трябва да наблюдава статистиката. Регламентът все пак определя групата стоки, а не конкретно изделие, защото в една държава то може да се консумира много, но в друга да е непознато на потребителите.

Доколкото има различия между българския и нидерландския индекс, те са минимални. Там също променят често стоките и услугите, чиито цени се наблюдават. Например миналата година са извадили от обхвата мотопедите, но са добавили цените на автомобилните гуми

До предходната година са наблюдавали само цените за превоза на пътници с влак, но вече следят и цените на билетите за трамваи, автобуси и тарифите на такситата. Най-вероятно защото все по-голяма част от нидерландците предпочитат обществения транспорт.