Президентът Румен Радев удостои с висши държавни отличия учени, преподаватели и общественици - акад. Красимир Атанасов, Никола Караиванов, акад. Илза Пъжева, д-р Владимир Калоянов и проф. Георги Михов, съобщиха от пресцентъра на президентството.

Сред гостите на церемонията бяха заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, председателят на БАН чл. кор. Евелина Славчева и председателят на Съюза на учените в България проф. Диана Петкова.

В приветствието си Радев е посочил, че България може да се развива като модерна и просперираща държава само ако се отнася с уважение и признателност към хората на науката и прогреса.

С орден "Стара планина" първа степен беше усодтоен математикът акад. Красимир Атанасов за изключително големи заслуги в областта на изкуствения интелект, информатиката и математиката. Атанасов работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН. В дългогодишната си работа акад. Атанасов дефинира три нови за науката понятия и чрез над 1000 публикации и 34 монографии полага основите на техните теории, чието значение е всепризнато от световната научна общност. Те намират широко приложение в областта на изкуствения интелект, компютърните технологии, медицината, биологията, химията, физиката, комуникациите и др. Акад. Атанасов е носител на редица престижни отличия. В последните издания на класацията на Станфордския университет за цялостно научно развитие заема първо място сред учените от България и е сред първите 2% учени в света.

Историкът Никола Караиванов беше удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за неговата просветителска дейност за българската диаспора в Украйна и за заслуги в областта на образованието и културата. От 1994 г. Караиванов е активен и постоянен участник в списването на вестника на българите в Украйна "Роден край" с исторически статии. Голяма част от тях са издадени в отделни книги.Творбите му имат съществено значение за просветителското дело сред българите в Украйна. Има значителен принос в областта на образованието като делегиран лектор и преподавател по история от Министерството на образованието и науката на България в Болградската гимназия в периода 1998 г. - 2002 г. Провежда активна просветителска дейност и извън класните стаи, посещавайки множество български села и изнасяйки лекции сред местното население. Активно реализира инициативи на неправителствени организации, включително като председател на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец".

Биологът акад. Илза Пъжева беше отличена с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за нейните големи заслуги в областта на науката. Научните й интереси са свързани с изследването на разнообразни биологично-активни съединения, лекарствени молекули, протеини, ензими и други. Тя е пионер в България във въвеждането, разработването и прилагането на компютърно-подпомогнати методи за лекарствен дизайн. Академик Пъжева е автор на над 170 научни трудове, включително публикации в авторитетни списания и монографии. Ръководи и участва в над 30 национални и международни научни проекти. През 2020 г. е удостоена с Ордена за заслуги към Федерална Република Германия за принос в развитието на българо-германските научни отношения. Тя е първият български учен, избран за посланик на Фондация "Александър фон Хумболт". Била е председател на Хумболтовия съюз в България, а към момента е негов почетен председател.

Отново с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен беше отличен д-р Владимир Калоянов за приноса му в областта на образованието, науката и културата по отношение на българските общности в Украйна и Молдова. Калоянов е роден през 1954 г. в село Вайсал, Приморски район на Запорожка област, Украйна. Той е един от най-активните дейци на Дружеството за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец". Участва в множество събития, свързани с представянето на културно-историческото наследство, езика, литературата и традициите на българските общности в Бесарабия, Таврия и Крим. Организира пътуването и обучението на много деца от Таврия в България. Д-р Калоянов има сериозен принос към съвременната българска литература. Автор е на стихотворни сборници, през 2005 г. издава монографията "Българите в Таврия 1860 - 1939 г.", а през 2010 г. излиза книгата му "Чудното сърце" с разкази и приказки за деца. През 2022 г. издава своя значим научен труд "Цената на българщината в Таврия".

За значим принос за развитието на образованието и науката беше отличен с орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен проф. Георги Михов. Той е сред изявените български учени в сферата на техническите науки. От 2007 г. е професор в Технически Университет - София, а от 2018 г. е член-кореспондент на БАН. В периода 2014 г. - 2019 г. г. е ректор на Технически университет - София. Основните области на научен принос и преподавателска дейност на проф. Михов са: медицинска електроника, цифрова техника, електронизация в индустрията, промишлени системи за управление. Участвал е в над 50 разработки и е ръководил 16 проекта от съществено значение за развитието на българската наука. Автор е на 190 научни публикации. Има защитен патент, внедрен в ЕКГ апаратите на Медицинска академия. Неговата научно-образователна дейност е оценена с редица международни отличия.

От името на отличените акад. Красимир Атанасов изказа благодарност за оказаната чест. "Ще продължим все така активно да работим в нашите области", подчерта той.