Не куршумът, а безразличието, страхът и малодушието убиха поета Христо Ботев. Това заяви президентът Румен Радев в словото си за 2 юни във Враца.

Жителите на Враца и гостите на града се поклониха тази вечер пред подвига на поета революционер Христо Ботев и неговите четници по време на тържествената проверка-заря, която започна в 21 часа на централния площад в града под Околчица.

Строят от ученици, студенти и военнослужещи от Врачанския гарнизон бе приет от президента и върховен главнокомандващ Румен Радев. Командващ зарята бе майор Симеон Цеков, командир на военното формирование във Враца. Сред официалните лица бяха заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков, зам.-началникът на отбраната генерал-лейтенант Пламен Атанасов, Врачанският митрополит Глигорий, представители на политически партии, областни управители и кметове от Врачанско и съседни области. Специално за тържествата тази вечер във Враца пристигна и представителният военен духов оркестър на Сухопътните войски.

Ето и речта на Румен Радев:

Уважаеми господин Каменов, кмет на община Враца, Ваше високо преосвещенство, уважаеми народни представители и представители на политическите партии, уважаеми общински съветници, кметове, уважаеми областни управители, Ваши превъзходителства, уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници, драги студенти и ученици, скъпи сънародници.

Събрали сме се да почетем Ботев и неговите четници. Да склоним главна пред загиналите за свободата на родината. Правим го всяка година. С преклонение, но и с известно неудобство. Велик дух, само шепа сподвижници и трагична гибел - това е историята на Ботев и на неговите другари. Това е и честа участ в българската история. Не куршумът, а безразличието, страхът и малодушието убиха поета. Те ни морят във всяка епоха. Тези три порока всеки човек носи в себе си, но не всеки успява да ги пребори. Затова българският пантеон е пълен с герои, загинали в самота, бедност, неразбиране и забрава. И колкото по-безразлични сме и безучастни към техните борби приживе, толкова по-патетично ги славим след смъртта им.

Празник като днешния не е време за патос. Той е повод за смирение и размисъл. Още ли свестните у нас считат за луди? Още ли глупеца вредом всеки почита? Още ли народа го смучат наши и чужди гости? Още ли българи в чужбина тежка се скитат клети, немили-недраги? Отговорите ги знаем. Но аз вярвам, че няма българска зла участ, че няма българска предопределеност, а има българска воля, българска дързост, български талант. Ботев е тяхното въплъщение, а всеки един от нас - днешните българи - носим част от тях в себе си.

Всички вие, които тези дни извървяхте пътя на Ботевата чета, всеки един даде пример за сила, воля и доблест, в които всички трябва да повярваме. Преди 142 години шепа българи повярваха в себе си и промениха живота ни. Поклон пред паметта им! Вечна памет за всички, загинали за свободата на Отечеството! И нека техният кураж бъде нашето вдъхновение!

Да живее България!